Заплахите за сигурността в Югоизточна Европа

Територията на Балканския полуостров, особено Западната му част, заплахите за сигурността са доста по- видими и реални, имайки предвид обхвата, предизвикателствата и различните видове фактори, имащи влияние върху него....

Започвайки с обхавата бързо ще видим, че няма единомислие по отношение уточняването на границите. Много учени, главно то небалканските страни, не са постигнали съгласие кои държави влизат в състава на Югоизточна Европа. Държави като Словения и Хърватия спомагат за това, защото с течение на времето те все повечете търсят аргументи да се прадставят като централноевропейски държави въпреки, че изцяло влизат в геграфския район на Югоизточна Европа. Обект на дискусии е  и доколко  към обхвата на региона е  редно да се включат Молдова и Кипър, които гравитират около региона, но са свързани с него по исторически, етнически и много други характеристики, и биват разглеждани от по-голямата част от анализаторите като част от европейския Югоизток.

Въпреки научните спорове понастоящем се приема, че Балканският полуостров заема най- югоизточната част от Европа и в неговите граници влизат всички държави, имащи макар и малка част балкански територии. В българските научни среди се е утвърдило разбирането, че Балканите включват в себе си държавите: Албания, Босна и Херцеговия, България, Гърция,Косово, Македония, Румъния, Словения, Сърбия, Черна гора, Хърватия, Турция и поради политически и цивилизационни съображения към полуострова се причислява и Кипър.

За едно нещо обаче няма научни спорове и това са предизвикателствата, пред които е изправена Югоизточна Европа. Освен георгафски регионът има и много сложна историческа характеристика, което спомага да задълбочаване на проблемите, свързани със сигурността.

Пример за това са четири казуса от района, които представляват основните предизвикателства пред сигурността, чието разрешаване е много сложно и подлежи на множество компромиси от всяка една страна.  Хронологично разгледани това са:

1.         Проблемите в Босна и Херцеговина

•           Нестихващото етническо напрежение

•           Сложното държавно устройство на федерацията, водещо до перманентни политически кризи, някои от които застрашават съществуването на самата държава

•           Проблеми относно правата на малцинствата

•           Неуредени гранични въпроси

2.         Проблемите в Македония

•           Увеличаващият се албански фактор в страната

•           Нестихващото етническо напрежение

•           Контролирани от Сърбия правителства

•           Силно руско и сръбско влияние

•           Висока безработица

•           Неуредени проблем с България, Гърция и Албания

3.         Проблемите между Сръбия и Косово

•           Нестихващо етническо напрежение

•           Неуредени гранични въпроси

•           Проблеми относно правата на малцинствата

•           Силно руско и американско влияние

•           Наличието на албански иредентизъм и сръбски шовинизъм

4.         Ислямизацията

•           Навлизането на салафитския Ислям, посредством организации с финансиране от Арабския полуостров

•           Нарастването на влиянието на Републка Турция

•           Контролирането и използването на молитвени домове и джамии за пропаганда на идеите на салафизма

•           Изпращане на местни духовници на обучение на Арабския полуостров

•           Нарастване влиянието на турската дирекция по религиозните въпроси

•           Участие на мюсюлмани от Югоизточна Европа в терористични организации и мрежи като „Ислямска държава“ и „Ал Кайда“

Възможно е като отделен проблем да се обособи и Турция с нейното нарастващо влияние, но тъй като някои от нейните характеристики съвпадат с тези на проблема с ислямизацията, няма нужда от повторения.

 Въпреки сложната ситуация, пред която е поставен региона на Югоизточна Европа алтернативата се очертава в две посоки – реализиране на реформи като подкрепа на перспективата за интеграция в ЕС въпреки колебливите проявления от страна на ЕС, което неминуемо поставя въпросът и за релизируемостта й в краткосрочен и средносрочен план.  И от друга страна – усилия за засилване на регионалното сътрудничество като път за преодоляване и ограничаване на конфликтите в региона и за търсене на общи визии, общи действия и за изграждане в този смисъл на единен регион. Двете линии не са противоречащи си, техният смисъл е да вървят паралелно, а регионалното сътрудничество следва да се разглежда като един от механизмите, създаващи условията за по-бърза интеграция на страните от Западните Балкани в ЕС и за трайно установяване на мир в региона.