Email Facebook Twitter LinkedIn
×ECR Party
The Conservative
ECR Party
TheConservative.onlineTwitterFacebookInstagramYouTubeEmailECR Party’s multilingual hub for Centre-Right ideas and commentary
BulgarianBulgarianEnglishCroatianCzechItalianMacedonianPolishRomanianSpanishSwedish
The Conservative
Новини § Коментари   |    TV   |    Print   |    Колумнисти

Заплахите за сигурността в Югоизточна Европа

Територията на Балканския полуостров, особено Западната му част, заплахите за сигурността са доста по- видими и реални, имайки предвид обхвата, предизвикателствата и различните видове фактори, имащи влияние върху него....

Започвайки с обхавата бързо ще видим, че няма единомислие по отношение уточняването на границите. Много учени, главно то небалканските страни, не са постигнали съгласие кои държави влизат в състава на Югоизточна Европа. Държави като Словения и Хърватия спомагат за това, защото с течение на времето те все повечете търсят аргументи да се прадставят като централноевропейски държави въпреки, че изцяло влизат в геграфския район на Югоизточна Европа. Обект на дискусии е  и доколко  към обхвата на региона е  редно да се включат Молдова и Кипър, които гравитират около региона, но са свързани с него по исторически, етнически и много други характеристики, и биват разглеждани от по-голямата част от анализаторите като част от европейския Югоизток.

Въпреки научните спорове понастоящем се приема, че Балканският полуостров заема най- югоизточната част от Европа и в неговите граници влизат всички държави, имащи макар и малка част балкански територии. В българските научни среди се е утвърдило разбирането, че Балканите включват в себе си държавите: Албания, Босна и Херцеговия, България, Гърция,Косово, Македония, Румъния, Словения, Сърбия, Черна гора, Хърватия, Турция и поради политически и цивилизационни съображения към полуострова се причислява и Кипър.

За едно нещо обаче няма научни спорове и това са предизвикателствата, пред които е изправена Югоизточна Европа. Освен георгафски регионът има и много сложна историческа характеристика, което спомага да задълбочаване на проблемите, свързани със сигурността.

Пример за това са четири казуса от района, които представляват основните предизвикателства пред сигурността, чието разрешаване е много сложно и подлежи на множество компромиси от всяка една страна.  Хронологично разгледани това са:

1.         Проблемите в Босна и Херцеговина

•           Нестихващото етническо напрежение

•           Сложното държавно устройство на федерацията, водещо до перманентни политически кризи, някои от които застрашават съществуването на самата държава

•           Проблеми относно правата на малцинствата

•           Неуредени гранични въпроси

2.         Проблемите в Македония

•           Увеличаващият се албански фактор в страната

•           Нестихващото етническо напрежение

•           Контролирани от Сърбия правителства

•           Силно руско и сръбско влияние

•           Висока безработица

•           Неуредени проблем с България, Гърция и Албания

3.         Проблемите между Сръбия и Косово

•           Нестихващо етническо напрежение

•           Неуредени гранични въпроси

•           Проблеми относно правата на малцинствата

•           Силно руско и американско влияние

•           Наличието на албански иредентизъм и сръбски шовинизъм

4.         Ислямизацията

•           Навлизането на салафитския Ислям, посредством организации с финансиране от Арабския полуостров

•           Нарастването на влиянието на Републка Турция

•           Контролирането и използването на молитвени домове и джамии за пропаганда на идеите на салафизма

•           Изпращане на местни духовници на обучение на Арабския полуостров

•           Нарастване влиянието на турската дирекция по религиозните въпроси

•           Участие на мюсюлмани от Югоизточна Европа в терористични организации и мрежи като „Ислямска държава“ и „Ал Кайда“

Възможно е като отделен проблем да се обособи и Турция с нейното нарастващо влияние, но тъй като някои от нейните характеристики съвпадат с тези на проблема с ислямизацията, няма нужда от повторения.

 Въпреки сложната ситуация, пред която е поставен региона на Югоизточна Европа алтернативата се очертава в две посоки – реализиране на реформи като подкрепа на перспективата за интеграция в ЕС въпреки колебливите проявления от страна на ЕС, което неминуемо поставя въпросът и за релизируемостта й в краткосрочен и средносрочен план.  И от друга страна – усилия за засилване на регионалното сътрудничество като път за преодоляване и ограничаване на конфликтите в региона и за търсене на общи визии, общи действия и за изграждане в този смисъл на единен регион. Двете линии не са противоречащи си, техният смисъл е да вървят паралелно, а регионалното сътрудничество следва да се разглежда като един от механизмите, създаващи условията за по-бърза интеграция на страните от Западните Балкани в ЕС и за трайно установяване на мир в региона.

Свързани

Česká politika

Stát je odpovědný za bezpečnost – musí se připravovat na krize

Daniel Koštoval 28.09.2021.

Světová politika

Jasný signál, že Francie si nemá hrát na velmoc

Ondřej Šmigol 27.09.2021.

Česká politika

Má ředitel zpravodajské služby mediálně vystupovat?

Jan Paďourek 09.08.2021.

Česká politika

Stát je odpovědný za bezpečnost – musí se připravovat na krize

Daniel Koštoval 28.09.2021.

Světová politika

Jasný signál, že Francie si nemá hrát na velmoc

Ondřej Šmigol 27.09.2021.

Česká politika

Má ředitel zpravodajské služby mediálně vystupovat?

Jan Paďourek 09.08.2021.