Европейската политика се превърна в ехо камера на федералистите

Европейската политика се превърна в ехо камера. Монолог на федералистки движения и пропаганда, които искат все по-голям трансфер на суверенитет и власт от държавите-членки към институциите на ЕС в Брюксел. Плурализъм на мненията практически не съществува, тъй като различаващите се мнения са маргинализирани. Големите политически семейства ЕНП, ПЕС, Обнови Европа (АЛДЕ) и Зелените държат в желязна хватка вземането на политически решения в Европейския парламент. Това важи в особена степен за Конференцията за бъдещето на ЕС.

През последните месеци групата ECR (Европейски консерватори и реформисти) проведе цикъл от конференции в европейските столици, за да потвърди визията си за Европа на националните държави, която зачита многообразието и плурализма. Нашата група остава в основата на тази алтернативна идея за Европа, но е по-трудно от всякога да постигнем целите си и да популяризираме нашите идеи и ценности, без да търсим сътрудничество с единомислещи консервативни партии от цяла Европа. Казвам това, защото е ясно, че ЕНП вече не е консервативно политическо семейство, което защитава европейските християнски ценности. Те са радикални центристи, които са готови да приемат всички федералистки и либерални политики и да си сътрудничат със социалистите и либералите.

Нуждаем се от жизнеспособна, силна консервативна алтернатива.

Това може да стане само чрез идентифицирането на области за сътрудничество с политически сили, принадлежащи към други групи в Европейския парламент, като същевременно се запази собствената идентичност и позиция. Заедно с лидерите на други партии, по отношение на настоящите политически семейства, към които принадлежат, бе отправен апел за бъдещето на Европа, за да даде глас на онези от нас, които не признават централизираното еднопосочно мислене, което има за цел да подкопават принципите на субсидиарност и плурализъм на Договорите за ЕС. Настоящият призив е отговор на Конференцията за бъдещето на Европа, експеримент на федералистки сили за по-голямо заграбване на суверенитета на националните държави в полза на бюрократична европейска супер държава без демократично представителство.

Особено съм щастлив, че Виктор Орбан и унгарската делегация на Фидес в Европейския парламент избраха да участват в обжалването. Твърде дълго неговата партия беше пренебрегвана, атакувана, маргинализирана и игнорирана в групата на ЕНП. За да успокои либералите от техните редици, ЕНП игнорира демократичния избор на унгарския народ, който избра да бъде твърдо защитен от националния суверенитет, консерватизма и европейските християнски ценности, като избра Фидес. Със сигурност се радвам на нашето бъдещо сътрудничество.

Едно сътрудничество, което преди всичко е базирано на уважението към националните позиции на всяка една делегация. Аз и моята национална партия например, имаме коренно различни възгледи от тези на Виктор Орбан и Фидес, що се отнася до въпроса относно отношенията със Сърбия и Северна Македония. Там, унгарската позиция залага на едно партньорство, което в най-добрия случай е имагинерно а в най-лошия - опит за паразитиране на гърба на унгарската подкрепа. За нас като български патриоти и националисти е ясно, че няма как да подкрепим страни като Сърбия и Северна Македония, които не само не спазват условията за напредване в преговорния процес но и стават проводник на чужди влияния в региона на Западните Балкани.

Въпреки това, говорейки за голямата цел, а именно - защитата на Европа то тя е възможна само ако партиите отдясно, независимо от техните политически семейства, си сътрудничат. Заедно с лидерите на други партии, по отношение на настоящите политически семейства, към които принадлежат, бе отправен апел за бъдещето на Европа, за да даде глас на онези от нас, които не признават централизираното еднопосочно мислене, което има за цел да подкопават принципите на субсидиарност и плурализъм на Договорите за ЕС. Особено се радвам на сътрудничеството с колеги от Фидес и други, които се присъединиха към апела. ЕКР безспорно остава една значителна  сила за смислена реформа на ЕС, базирана на идеите на еврореализма.