Настъпващата неоосманистка експанзия

Икономическата цена на експанзията

Неосманистките амбиции излизат твърде скъпо на турската икономика. Икономическият растеж в страната на практика е спрял. Ако през 2010-2017 нейният БВП нарастваше с 5-8% годищно, през 2018 ръстът беше 2,8%, а през 2019 - по-малко от 1%. В същото време инфлацията нарасна от 7-9% на 20%. От юли 2016 досега курсът на лирата към долара е паднал 2,5 пъти. Пандемията от коронавирус и свързаното с нея намаляване на валутните постъпления само ускори икономическия спад. През 2020 турските валутни резерви са намалели от 74 на 45 млрд. долара, като 44 млрд. от тях са резерви на търговските банки.

Според повечето западни анализатори, финансовият крах на Турция изглежда неизбежен. В края на октомври курсът на лирата "проби дъното", като падна под нивото от осем лири да долар. Последиците от това за турската финансова система могат да се окажат катастрофални.

Само от август до ноемри 2020 лирата загуби 15% от стойността си по отношение на водещите световни валути, а от началото на годината - 25%. От финансовата криза през 2008 досега обезценяването на лирата достигна 85%. Всичко това стимулира инфлацията и увеличава данъчното бреме върху държавата и бизнеса, защото дълговете на Турция са номинирани в долари.

Външният дълг е почти 450 млрд. долара, като 128 млрд. трябваше да бъдат изплатени до края на 2020. Освен това, страната зависи от доставките на енергоносители, които също се плащат в долари, както и практически целият турски внос.

Появата на повечето негативно отразяващи се на икономиката фактори е свързана именно с геополитическите амбиции на Ердоган, свидетелство за което е рязкото влошаване на отношенията с Франция, войната в Нагорни Карабах, участието н сирийския и либийския конфликти, конфронтацията с Гърция и Кипър в Източното Средиземноморие, както и заплахите за налагане на американски санкции заради покупката на руските системи за ПВО С-400. Всички тези рискове отблъскват чуждестранните инвеститори, които (според агенция Bloomberg), през 2020, са се освободили от турски акции и облигации на обща стойност 13,3 млрд. долара, което е най-голямата подобна разпродажба от 2005 насам. Разбира се, за отслабването на лирата има и чисто финансои причини: Турция продължава да изразходва валутните си резерви за да поддържа курса и, отказвайки дълго време да повиши основния лихвен процент. За това настояваше президентът Ердоган, който разчиташе, че ниските лихвени проценти ще поддържат вътрешната конюнктура, особено в условията на пандемията от коронавирус.

В тази връзка Европейската банка за възстановяване и развитие предупреди, че разширявайки безразсъдно кредитирането, турските банки могат да се сблъскат с платежна криза. Според финансовите анализатори, засега турското ръководство не демонстрира желание да втвърди паричната политика. Въпреки това, решението за пласиране на турски ценни книжа на стойност 2,5 млрд. долара беше успешно реализирано. Това означава, че западните инвеститори не са загубили окончателно интереса си към Турция, но на страната се наложи да плати за това с исторически най-високата годишна лихва от 6,28%. За сравнение, Мексико например, пласира през септември 2010 ценни книжа за 759 млн. евро, с лихва от само 1,35%. Сравнението с другите развиващи се икономики показва, че спадът на курса на лирата е свързан не толкова с пандемията, колкото с политиката на турската Централна банка, която послушно изпълнява всички указания на Ердоган. По данни на немската Commerzbank, в края на септември 2020 достъпните валутни резерви на Турция рязко са намалели, а инфлацията е достигнала двузначни стойности. За да излезе от тази ситуация, страната ще трябва да поиска заем от МВФ, но Ердоган упорито отказва да го направи.

Негативно влияние върху икономиката оказа и пандемията от коронавирус, която удари жизненоважния туристически сектор, лишавайки от работа стотици хиляди хора. В условията на епидемията, икономическата стратегия на Анкара се основавше на отпускането на евтини кредити за бизнеса и домакинствата. Тази популистка политика се превърна в огромно бреме за финансите на страната. За да гарантира успеха и, държавата изкуствено задържаше лихвения процент на изключително ниско ниво, което увеличи натиска върху лирата и ускори бягството на капитали от Турция. Турските банка въведоха отрицателни лихви, което доведе до още по-голяма доларизация на икономиката, въпреки наложения данък върху транзакциите с чуждестранна валута.

Освен това, Ердоган забрани уволненията и накара предприятията да плащат принудителния отпуск на служителите си. Това позволи изкуственото поддържане на ниво на безработица от 13% (по официални данни). В същото време рязко паднаха показателите на турския износ, като този процес започна още преди това, но значително се ускори в условията на епидемията, като през първата половина на 2020 спадът достигна 26%. Спадът в доходите от туризма е още по-голям, но Националният статистически институт прекрати публикуването на данни за 2020.

Мнозина европейски анализатори си задават въпроса, колко дълго би могла да издържи турската икономика на външнополитическите авантюри на Ердоган, включително военните операции в Сирия, Либия, Ирак и Карабах, турското военно присъствие в Катар, създаването на военна база в Сомалия (и неуспешния опит за такава база в Судан), активните геоложки проучвания в териториалните води на Гърция и Кипър, превръщането на катедралата "Света София" в Истанбул отново в джамия, както и последиците от влошаването на отношенията със САЩ, ЕС и Русия. Както е известно, ЕС заплашва да наложи санкции срещу Турция, а в пък Ердоган продължава да шантажира Европа, че ще отвори границите за бежанците от Близкия Изток и Северна Африка. Отношенията със САЩ също ерозираха, редица сенатори продължавата да настояват за налагане на санкции заради покупката на руските системи С-400, а Тръмп отмени доставката на нови изтребители F-35 на страната. В Анкара се опасяват, че тези отношения ще се влошат още повече след като Джо Байдън влезе в Белия дом.

Разминаването между официалните данни и реалността

Анализаторите на германските банки смятат, че причините за финансовите проблеми на Турция следва да се търсят най-вече в политическата сфера. До 2013 турската икономика демонстрираше безпрецедентен подем и турците бяха свикнали с постоянния ръст на жизненото си равнище. За това съдействаще прагматичната политика, без сериозни идеологически и религиозни "изкривявания". Именно това осигури и притока на инвестиции както от държавите от ЕС, така и от Персийския залив, След 2013 обаче, Ердоган се оказа в плен на мечтите си за величие и започна активно на прокарва своята пантюркистка и панислямистка идеология в страната и извън нея, подкрепяйки ислямистите в Тунис и Египет, както и джихадистите в Сирия. Това стресна чуждестранните инвеститори, особено онези от Залива. Радикалната промяна в курса обаче стана факт след неуспешния опит за военен преврат през 2016, когато Ердоган безмилостно се разправи с опозицията, превръщайки Турция в силно централизирана квазиавторитарна държава, като постави под свой контрол всички органи на властта, включително и финансовите институции.

Това развитие на събитията се отразява негативно на инвестиционната привлекателност на Турция, тъй като инвеститорите са притеснени от стремежа на режима да се постави над закона, което означава още по-голям ръст на корупцията. Без подкрепата на ЕС и държавите от Персийския залив обаче, турското "икономическо чудо" със сигурност ще приключи. Истината е, че икономическата ситуация в страната продължава стремително да се влошава, а наблюдателите прогнозират, че и без това високото ниво на бедността в Турция ще скочи драстично. Редица западни медии коментират,че влюшаването на икономическата и финансова ситуация, безработицата, нерешеният кюрдски въпрос и редица други негативни фактори създават предпоставки за масови социални протести още през следващите месеци.

Както посочва анализаторът на „Джумхуриет” Ердал Саглам, въпреки изключително сериозните си проблеми, турското правителство се опита с всички възможни средства да постигне поне минимален ръст на икономиката през 2020, "с цената на гигантски разходи на страната". Така, малко преди да подаде оставка, финансовият министър Берат Албайрак заяви пред депутати от управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР), че Турция на всяка цена следва да демонстрира икономически растеж, пък дори и само с 0,1%, т.е. управляващите поставят политическите интереси над икономическата реалност в страната. Според Саглам, "цената на подобна политика значително надхвърля ползата за Турция". Като доказателство, той посочва нарастващия дефицит по текущата сметка, изчерпването на резервите от чуждестранна валута и трудностите, с които турските компании се сблъскват, опитвайки да рефинансират външния си дълг.

Въпреки продължаващия спад в курса на лирата, Албайрак твърдеще, че властите няма да се месят в работата на местните финансови пазари, ако не "възникне извънредна ситуация". В съответствие с правителственото разпореждане за поддържане на ниски лихвени проценти, през 2020 турската Централна банка изразходва милиарди долари от валутните си резерви за да защити лирата, но не можа да предотврати сриването и, като от началото на годината валутата на Турция (която е сред 20-те най-големи икономики в света) падна с до 30% спрямо долара. Според Саглам, твърденията на правителството, че иска "конкурентоспособна лира" се обезсилват от невъзможността му да я защити.
При това ситуацията може да се влоши, като очакванията са, че международните рейтингови агенции ще продължат да понижават суверенния дълг на страната до ниво "джънк". Паралелно с това, все повече се говори за финансови проблеми в турската банкова система, тъй като проблемните кредити продължават да нарастват а все повече местни компании се оказват неплатежоспособни.

Правителството на Ердоган до такава степен влоши толкова трудно извоювания имидж на Турция като "финансово стабилна и дисциплинирана държава” сред инвеститорите, отчаяно опитвайки се да постигне някакъв икономически растеж, че на практика напълно изчерпа свободните си парични средства, натрупани през последните години на сравнителен икономически просперитет в страната. И сега проблемът пред режима е, че въпреки настойчивото му настояване да бъде регистриран дори и символичен икономически ръст само и само за да докаже, че е политически успешен, в момента турските граждани изпитват с пълна сила негативните последици от погрешния курс на управляващите в ежедневния си живот.

Неслучайно, в края на октомври 2020 водещият икономист на Института за международни финанси във Вашингтон (IIF) и бивш главен валутен стратег на Goldman Sachs Робин Брукс прогнозира, че Турция върви към дълбока икономическа рецесия, аргументирайки се с най-негативния за цялата и нова история т.нар. "кредитен импулс". Според него, "това означава дълбока рецесия, но в същото време вероятно ще доведе и до известна стабилизация на лирата".

В момента официалното ниво на инфлацията в Турция е около 12% годишно, т.е. доста по-ниско отколкото преди две години, когато на фона на поредното отслабване на лирата, цифрата беше 25%. Въпреки това, плановете на управляващите да намалят този показател под 10% си остават непостижими. Що се отнася до валутните резерви, в началото на октомври 2020 те стигнаха 15-годишно дъно от 41,41 млрд. долара, при това обема на нетните резерви са най-ниските от март 2004 насам – 16,8 млрд.

Турската Централна банка се опитва да компенсира изразходването на валутните резерви за подкрепа на курса на лирата, като увеличава златния си запас. През първите седем месеца на 2020 Турция е внесла 137 тона злато, т.е. три пъти повее, отколкото за същия период на 2019, превръщайки се в най-големи му вносител в света. Освен това Националната банка изкупува всичкото добивано в страната злато, което стимулира активността на сектора – така, според Турския съюз на златотобивните компании, през 2020 добивът е нараснал с 16%, достигайки 44 тона. Впрочем, онези турски домакинства, които могат да си го позволят, също усилено купуват злато, чиято цена през миналата година е скочила със 70%.

Сред най-сериозните признаци за проблемите на турската икономика е нивото на безработицата. По официални данни на Турския статистически институт, в края на лятото на 2020 то е достигнало 13,4%, но независимите оценки показват, че е поне два пъти по-високо.

В публикуван в края на 2020 доклад на турския аналитичен център DISK се посочва, че държавната статистика е далеч от реалната оценка за безработицата и вредата, нанесена от пандемията на трудовия пазар. Според авторите му, въпреки наложените още през април 2020 ограничения на уволненията, през юли общият брой на безработните и загубилите работата си по време на пандемията е достигнал 10,4 млн. души, т.е. 29,1% от икономически активното население. При това броят на трайно безработните е нараснал над два пъти, достигайки 1,335 млн. души.

Наистина, в края на лятото турската икономика започна да показва признаци на възстановяване, след пролетния срив. През август например, индустриалното производство нарасна с 10,4%, а през септември бяха регистрирани рекордни показатели на износа – над 16 млрд. долара, т.е. ръст от 5% на годишна база. В средата на септември Ердоган дори обяви, че икономиката вече е преодоляла повечето негативни последици от пандемиията, но няколко дни по-късно върху Турция се стовари втората и вълна. И макар че ежедневните данни за заболелите и починалите не показват особено високи показатели (в сравнение с България например) и тук данните на официалната статистика пораждат съмнения.

При всички случаи, въвежданите ограничителни мерки, особено в Истанбул, който е основния център на разпространение на заразата, ще нанесат силен удар по индустрията на страната и особено по туристическия сектор. Ще припомня, че дори и летният сезон на практика беше провален, като през август международният туристически поток намаля с над 70% на годишна база, а страната беше посетена от едва 1,8 млн. туристи (най-вече германци). При това, почти половината от чуждестранните туристи, посетили Турция през първите 9 месеца на 2020 (3,2 млн. души, 44%), са били само в Истанбул, докато в Анталия са пристигнали едва 1,2 млн., което е нищожно количество в сравнение с предишни сезони, като дори предприетите мерки (понижаване на цените в хотелите с 25%) не помогнаха особено. Именно тази ситуация обяснява и резкия скок на безработицата в страната: липсата на туристи удари не само хотелиерския бизнес, но и много други сектори, свързани с туристическата индустрия, в които доскоро бяха заети около 8% от турското население.

С нови рискове могат да се сблъскат и турските износители, тъй като страната е изправена пред реалната перспектива за търговска война на няколко „фронта”. Призивът на Ердоган за бойкот на френските стоки (в страната е много активна френската верига супермаркети Carrefour) все още не е провокирала симетричен отговор, тъй като Париж заяви, че няма да ползва подобни методи. Турските доставчици обаче се сблъскват със сериозни проблеми на много по-близкия до страната близкоизточен пазар, където Търговската палата на Саудитска Арабия призова за „бойкот на всичко турско”, след заявленията на Ердоган за дестабилизиращите действия в региона на някои страни, които „довчера не съществуваха и, вероятно, няма да съществуват и утре”.

Саудитска Арабия е значим търговски партньор „от второ ниво” за Турция. Тя доставя в Кралството текстил, хранителни стоки, химическа продукция, мебели и стомана и е на 9-те място в списъка на вносителите, докато Саудитска Арабия е на 15-то място сред вносителите в Турция. Проблемът обаче е, че Рияд разчита към обявения от него бойкот да се присъединят и партньорите на Саудитите от арабския свят, като вече се появиха съобщения за негласни рестрикции срещу турските стоки в Мароко, Египет и други страни. По данни на Асоциацията на турските предприемачи, още през 2019 негативното отношение към Турция в Саудитска Арабия е причинило на турския бизнес загуби за 3 млрд. долара, свързани с налагането на изкуствени пречки, като отказ за покани в търгове, трудности при издаването на визи и забавени плащания. Сега обаче, последиците могат да се окажат доста по-сериозни. Турските доставчици на текстил и друти стоки вече се оплакват, че срещат проблеми на саудитската митница, много веригисупермаркети в Кралството обявиха, че подкрепят бойкота, а в мрежата гъмжи от призиви от типа: „спрете да купувате турска продукция, защото Ердоган воюва със страната ни с нашите собствени пари”.

На, ако саудитският бойкот се представя най-вече като „обществена инициатива”, на европейския фронт Анкара може да се сблъска и с формални санкции, ако Гърция и Кипър най-сетне успеят да убедят Брюксел относно сериозността на сблъсъка за спорните участъци от акваторията в Източното Средиземноморие. Както е известно, в навечерието на провелата се в началото на октомври 2020 среща на върха на ЕС, турците оттеглиха изследователския си кораб Oruç Reis именно за да избегнат налагането на предложените от Кипър санкции. Те наистина не бяха наложени, но Съюзът предупреди Турция за възможни последици, ако сондажите продължат.

Засега ръководството на ЕС не бърза да налага санкции на Анкара. Официалният предствител на ЕК Петер Стано заяви, че ако Турция продължи провокациите си в гръцките и кипърските териториални води, ще се наложи „отново да помислим, какво да предприемем”. На свой ред, след като страната му изтегли посланика си от Анкара, френският министър на търговията Франк Ристер заплаши, че на следващата среща на върха на Съюза въпросът за санкциите може да бъде поставен отново, при това този път съвсем сериозно. Според него, на Европа ще се наложи да вземе решения, които да и позволят да укрепи баланса на силите в отношенията с Турция, за да може по-добре да защити своите интереси и европейските ценности.

Впрочем, дори и без санкции, натискът върху турската икономика на „западния франт” нараства, предвид факта, че международните рейтингови агенции и анализатори последователно създават на страната имидж на ненадежден партньор. Агенция Moody’s например, понижи през септември 2020 рейтингите на турските държавни ценни книжа, а веднага след това стори същото и по отношение на най-големите турски нефинансови корпорации и водещи банки. Освен това, западните анализатори редовно акцентират върху ограничената независимост на турския финансов регулатор, напомняйки, че лично Ердоган влияе върху ключовите решения на Централната банка.

Това се допълва от ширещите се съмнения относно достоверността на данните на турската статистика. Освен реалната картина на безработицата, редица независими изследователи представиха в края на 2020 и собствената си оценка за инфлацията в страната, който силно се разминава с официалната. Според независимата турска Група за анализ на инфлацията (ENAG), ръководена от истанбулския професор Вейсел Улосой, през септември потребителските цени в страната са нараснали с 3,61%, спрямо тези през август, докато държавната статистика фиксира ръст от едва 0,97%. По отношение на някои стоки това разминаване е още по-голямо – така, в навечерието на новата учебна години компютрите и таблетите в Турция са поскъпнали с 4% по официални данни и с над 30% - по неофициални оценки.

Въпреки това, турските власти продължават упорито да говорят за някакви икономически успехи. На фона на поредните антирекорди в курса на лирата, подобни изявления за пореден път направиха финансовият министър Берат Албайрак (подал оставка само няколко дни по-късно) и министърът на индустрията и технологиите Мустафа Варанк, опитал да увери представителите на бизнеса, че страната ще приключи 2020 с минимални загуби.

Истината обаче е, че подобни изказвания на турски официални лица по макроикономически въпроси не пораждат особено доверие сред експертите както в страната, така и извън нея. Както показва поредната анкета на Reuters сред 48 известни икономисти, включително и турски, през 2020 турската икономика ще регистрира спад от 3,4%, напук на твърденията на властите за ръст от 0,3% (или, в най-лошия случай, за спад от 1,5%). Очевидно е, че независимите оценки изглеждат по-достоверни, дори и само ако вземем предвид мащабите на спада в туристическия сектор, който формира 10% от турската икономика (а предвид връзките между туризма и други сектори, този дял е още по-голям). От друга страна е напълно разбираемо и, защо управляващите толкова държат да демонстрират някакъв икономически растеж: за последен път турският БВП демонстрира спад в кризисната 2009, и сега властите отчаяно се стремят да покажат, че икономиката на страната продължава да расте, въпреки глобалните сътресения.