Социалните предизвикателства към Зелената сделка

Зелената сделка и по-точно обсъждането на текстовете и окончателното им приемане създадоха два лагера сред страните членки в ЕС. Причината е най-спорната част от стратегията – енергийният сектор. В недалечното бъдеще Европейската комисия възнамерява да забрани изцяло производството на електричество, основано на твърди изкопаеми и нефтени горива. И ако Германия към момента е доста по-напред сред всички страни в Европа, относно добива на чиста енергия, предвид факта, че разполага с над 50% дял на такава, то страните от Централна и Източна Европа, които са силно зависими от въглищните електроцентрали са изправени пред тежките проблеми, налагани им от Комисията. Нужно е да бъде уточнено, че възобновяемите енергийни източници все още имат силно оспорван успех, предвид факта, че са силно зависими от атмосферни влияния, денонощния цикъл, заемането на земеделски площи, допълнително замърсяване и др.

В България 30% от производството на електроенергия (най-вече ТЕЦ-овете „Марица-изток“) се дължи на въглищните суровини, макар да не е най-голяма зависимостта от въглища за производство на електроенергия, както в Полша например, където този вид централи произвеждат 80% от електричеството на страната. През зимния сезон в България дела на тази енергия достига почти 50%.

В България преустановяването на ползване на въглища за добив на електроенергия означава две важни неща – преоборудване за преход към друг вид гориво за въглищните електроцентрали и преустановяване работата на цялата рудодобивна промишленост, в която са заети към момента около 25 000 души. Някои експерти предлагат да се затворят ТЕЦ-овете и да се изградят слънчеви паркове из необятните разкопани площи на откритите мини „Марица-изток“, както и на по-малките табани.  Други смятат, че ТЕЦ-овете могат и трябва да продължат да функционират след затваряне на всички въглищни мини и това ще стане с преход към друг вид гориво. Това обаче ще струва много за преоборудване на горивните и очистителните инсталации.

Всъщност точно това е основният проблем с горенето на отпадъци в България – липсата на филтриращи системи, които да не допускат замърсяване на въздуха. Дълги години в страната се внасят отпадъци с кораби до черноморските ни пристанища, откъдето пътуването до ТЕЦ-а продължава с железницата. Множество граждани виждаха влаковете и безпогрешно разпознаваха опакованите в специални бали отпадъци, които се превозваха в открити вагони. После всички виждаха и усещаха миризмите от горенето, предимно в късните часове на деня. Именно това може и трябва възможно най-бързо да се преустанови, а и ще бъде полезно за всички ни.

Електрическите централи, ползващи горене за производство на енергия, за да се запазят ще трябва да извървят пътя на някои производства, променили етапите на горене и изпаряване като неизменна част от цялостния производствен процес. Такъв пример са циментовите заводи в Бели извор, Златна Панега и Девня, в които през последните години се инвестира много за използване на нови горива, енергийна ефективност и пречиствателни системи. Някои проектирани за работа с мокри пещи някога са замърсявали жестоко околната среда и са увреждали здравето на населението около тях.  Днес преоборудвани изцяло по модела на западноевропейските схващания за чисто производство, с нови - сухи производствени линии за цимент, са много по-приятелски настроени към разходване на ресурсите на природата – вече не е нужно огромното количество вода за производствения процес, съответно употреба на много енергия за последващото ѝ изпаряване. А това води и до по-малко вредни вещества в изгорелите газове накрая на производството, които биват все по-неутрализирани от филтриращите системи. Пещите постепенно преминават на нетрадиционни горива, като дела на твърдите битови отпадъци (ТБО, от англ. Refuse-derived fuel – RDF) достига 40% - 60%, останалите се падат на кокса и въглищата. При допълнително преоборудване може да се ползват и автомобилни гуми, хартия, пластмаси, текстил, дървесина, други индустриални и битови отпадъци, биомаси, дори собствен отпадък – палети, опаковки и други. Десетки общини в България, сред които и Столична община, работят пряко с тези производства, за да предават отпадъците си за раздробяване и горене, което поради високата си температура е и толкова ефективно – 1400°C.  След 2000 година са инвестирани стотици милиони в заводите, за да достигнат нива на намаляване замърсяването от порядъка на 15 – 25%. До 2030 г. се цели намаляване на още до 30%.

Икономически и екологични ползи – няма сортиране, извозване и депониране на отпадъци, за които операции да се плаща допълнително, няма и замърсяване на води и почви около сметищата. Стопаните на сметищата пък намаляват разходите за тях и имат възможност да се впишат във все по-строгите изисквания за намаляване депонираните отпадъци. Това е кръгова икономика. С ползи за всички – общините, заводите, гражданите и природата. Така днес, за разлика от преди десетилетия всичко ще бъде чисто – вода, въздух, почва и ще има голям обзор на хоризонта, няма да има и толкова болни жители от белодробни и други заболявания. Запазената марка на тежката промишленост на „развития соц“ – розовото небе над Бухово (комбинат „Кремиковци“), белите покриви на постройките в Златна Панега (циментовият завод), намалената видимост и специфичен мирис на въздуха около циментовия завод в Девня. Все „здравословни“ и „красиви“ носталгични спомени от времената, когато човешкото здраве не е имало кой знае какво значение. Целта при дългогодишните инвестиции в прехода към „зелени“ производства е да се постигнат 80 - 100% използване на други горива, по примера на сродни производители в Норвегия и Белгия, които са първите в Европа постигнали към момента такива резултати.

С добрите и природосъобразни промени в енергетиката и производствените мощности обаче ще изникват и други проблеми по веригата – социално-икономическото отражение на стремежа към климатично неутралната Европа до 2050 г. Цялата икономика, с начина ѝ на функциониране и начина на живот на гражданите на континента трябва да се променят драстично в идните 29 години. Гражданите ще трябва да променят начина си на придвижване, да използват повече обществен превоз, да използват хибридни, електрически и водородни автомобили или друг вид превозни средства като велосипеди, ховърборди, тротинетки и други.

И тъй като ще има мащабно икономическо преструктуриране Европейската комисия обяви създаване на Фонд за справедлив преход. Той ще има три стълба – първият за районите засегнати най-много от промяната, вторият ще е програма InvestEU, чрез която ще се осигуряват парично частни зелени проекти и третият ще се предоставя помощ на публичния сектор – общини, области и региони. Българската държава обаче смята, че за преминаване от въглищна електроенергия към други по-природосъобразни решения ще струва около 20 млрд. евро и във Фонда не са предвидени въобще пари за това.

За изпълнение на Европейския зелен пакт се предвижда преобразуване на Европейската инвестиционна банка в „Банка на Европейския съюз за климата“. До 2025 г. 50% от операциите ѝ следва да бъдат посветени на дейности в областта на екологичната устойчивост и опазването на природата. До 2021 г. ще се преустанови подкрепата на банката за проекти за изкопаеми горива, а всички нейни дейности по финансиране ще се основат на принципите и целите на Парижкото споразумение. Политика за парична подкрепа се предвижда да се провежда по отношение само на проекти за справедлив преход – научни дейности, нововъведения, цифровизация, инвестиции в социални умения и други. Всички досега наложени и познати инструменти и програми за финансиране във всички специфични области на приложение ще притежават допълваща роля за зеления преход в засегнатите браншове. Бюджетирането в ЕС за в бъдеще ще разглежда зелените решения с особена важност и предимство.

В областта на транспорта предстои следващата важна крачка към производство на по-безвредни за околната среда превозни средства. От 2025 г. официално ще бъде дадено началото на следващата степен за екологичност на изгорели газове при автомобилната техника - Евро 7/VII. През последните 30 години европейските стандарти за изгорели газове на автомобилите подтикнаха към огромен технологичен скок по отношение на вредното въздействие на автомобилите над околната среда.

По данни на Британската асоциация на автомобилните производители в периода 1993 г. – 2018 г. количеството въглероден оксид (CO) при бензиновите автомобили е намаляло с 63%, при дизеловите – с 82%. Намаляването на въглеводородите (HC) е с 50%, азотните оксиди (NOx) с 84%, а фините прахови частици (ФПЧ) – с 96%. И макар днес производителите на автомобили в Европа да бълват все повече безвредни моторни превозни средства, ще трябва съвсем скоро да са готови за влизане в сила на новите по-строги екологични стандарти. Това касае и промишлеността тясно специализирана в производство на двигателите с вътрешно горене за всякакъв вид техника, макар за всеки вид транспорт да съществуват различни екологични норми – водни съдове, железопътна техника, специализирана строителна, земеделска и минна колесна и неподвижна техника, двигатели за производство на електричество и други. Със сигурност в следващите няколко години ще ставаме свидетели на трескава развойна дейност и внедряване на все повече нови пречистващи и задвижващи технологии с минимално въздействие над човешкото здраве и околната среда.

Без съмнения предстоят вълнуващи няколко десетилетия във всяко отношение. Промишлеността се готви с ускорено темпо и много инвестиции да изпълнява зелените завери, създадени от ръководните институции на ЕС. Транспортът и транспортната техника ще продължават да са съсредоточени във внедряването на все по-екологично чисти и безвредни за човешкото здраве суровини, агрегати, възли, горива и смазочни материали в превозните средства. Енергетиката обаче е изправена пред жестоки предизвикателства особено в някои източноевропейски страни.

Преминаването към отделяне на по-чисти и нулеви вредни вещества в изгорелите газове за добив на електроенергия предполагат наливане на огромни парични средства, а много граждани в районите, заети с досегашния облик на тази промишленост, са заплашени от първоначална безработица. Притесненията за социално-икономическите промени на Зелената сделка и отражението им върху цели работнически ниши по браншове ще трябва да се разсейват с политически и парични гаранции за трудово оцеляване и институционални механизми за професионална реинтеграция. Европейските общества ще бъдат готови да приемат всички новости и дори най-радикалните промени, само когато им бъдат гарантирани недискриминационен преход, при запазване на конкурентоспособност, икономическа възможност за добро социално положение, преквалификация и успешно вписване в новите трудови възможности, при запазване поне на текущия стандарт на живот, ако не продължаващо повишаване. При балансиране на широката гама условности, политики за справяне и справедливо разпределение на парични средства, преходът ще бъде неусетен, оценен и наистина здравословен за хората, природата и институциите.