“Денят на народното въстание” една партизанска акция превърната в мит

Комунистическият празник разкриващ същността на македонизма. Историята около дата и събитията след това....

Днес в Република Северна Македония официален празник е Денят на народното въстание в Македония. Един комунистически празник, какъвто е целия генезис на „македонскиот идентитет“, който правителството в Скопие се опитва да представи като основен проблем в двустранните отношения между България и Северна Македония. Разбира се, позицията на София не касае това. Става въпрос за подмяната на историята и умишленото премълчаване на исторически факти с цел създаване на омраза към България, става въпрос за неспазването на Договора за добросъседство и липсата на политическа воля сред политическия елит в Северна Македония да бъде спрян езика на омразата спрямо българите и българското.  

Така наречения „Ден на народното въстание в Македония“, всъщност е отбелязван като национален празник на Социалистическа република Македония в рамките на СФРЮ. Историческата причина зад „празника“ е акция, която има за цел да се създаде объркване сред стражата, за да могат задържаните комунисти в полицейския арест и в затвора да избягат.  Извършвайки бърза и изненадваща атака, комунистите откриват стрелба срещу постовия стражар и прозорците на спалните помещения. В резултат на атаката е ранен часовия Стоян Георгиев. Според признание на убиеца Душко Наумов, той застрелва по време на разговор стражаря Колев, който е на пост. Колев не подозира нищо, понеже познава Наумов и е приятел на баща му.

Ако се вгледаме във фактите в това т. нар. „въстание“ участват българи, които по убеждения са комунисти и колаборират с Българската и Югославската комунистическа партия. Което ни води до извода, че дори „югославските“ партизани, всъщност са българи подведени от фалшивата идея на комунизма. Нищо ново.В българската история не една и две личности са бленували за голяма славянска федерация на Балканите, разбира се с предимство на българския елемент, но това пречупено през призмата на комунизма води до трагичните събития след края на Втората световна война.

Ето защо, ще се опитам да илюстрирам двуличието и подмяната на идеите, дори на участниците в Антифашистко събрание за народно освобождение на Македония и създаването на социалистическата македонска държава, чрез историята на  Панко Брашнаров. Той е български революционер, който на по-късен етап възприема идеите на комунизма. Участва в Илиндеско-Преображенското въстание, става екзархийски учител, по-късно членува в Народна федеративна партия, чийто ръководители са Яне Сандански и Димитър Влахов, след това се установява в България, а след края на ПСВ се връща във Вардарска Македония. Там той отваря кръчма, която става център за събиране на Югославската комунистическа партия и той възприема част от идеите ѝ. След започването на българското управление в Македония, той отново става учител.

Така стигаме до 2-ри август 1944 г., когато в манастира Прохор Пчински е основано АСНОМ. Панко Бръшнаров е един от участниците в заседанието. Подведени от комунистическите идеи и вярващи в една отдавнашна, но неосъществима идея за федеративен съюз, хора като Бръшнаров и Павел Шатев стават съучастници в откъсването на Македония от България.

През 1948 година Панко Бръшнаров и Павел Шатев вече виждат резултати от комунистическото управление на Македония и пишат следното до ЦК на БКП.

„..да се ругае всичко българско, макар и да е исторически факт, че илинденците са се чувствали и са действали всякога и навсякъде като хора с българско съзнание.“

Късно осъзнаване, което води до заточването на Панко Бръшнаров в концлагера на Голи оток през 1950, където умира година по-късно, а Павел Шатев е открит мъртъв на 30 януари 1951 година на  битолското сметище.

Тяхната история, разкрива истината за Македония, за АСНОМ, за фалшификацията и изтриването на българския корен. Днешна Република Северна Македония носи духа на Съюзна Република Македония в рамките на Югославия. Такива са посланията на политиците и историците.

На този ден и в деня на основаването на АСНОМ, политиците от Северна Македония трябва да направят ясното разграничение, както Павел Шатев и Панко Бръшнаров правят в писмото си. Ако „македонскиот идентитет“ се крепи на изтриването и поругаването на всичко българско, то те нямат право да говорят за основателите на ВМРО, д-р Татарчев, Дамян Груев, Гоце Делчев, Тодор Александров и всички останали дейци на Организацията, които са се борили за българщината и българите в Македония.

В заключение, спора между Република България и Република Северна Македония не е спор за „идентитет“, не е дребнаво съперничество за история, а разговор за ценности и минало. Европейския съюз трябва да се крепи на разбирателство, а не на фалшификации. Затова, пътят на Скопие към ЕС, минава през София.