Планът за въстановяване като пропусната възможност.

Европейската Комисия върна представения от служебното правителство Национален план за възстановяване и устойчивост за редакция. Основните забележки на ЕК са свързани с разделите „Енергетика и зелен преход“, както и „Правосъдие и борба с корупцията“. Това по всяка вероятност означава, че до края на годината нашата държава няма да получи и цент от ЕС. Tежък и доста публичен провал за министър Пеканов. Докато други държави вече започнаха да получават а и да харчат пари от фонда за възстановяване, България изостава. Но това всъщност е разбираемо, защото няма други държави, които да са в толкова тежка и трудна политическа ситуация като България. Често чувам нелепи и откровено лаишки сравнения с Кралство Белгия, където, видите ли прекарали година и половина без правителство. Подобно сравнение е меко казано неграмотно.

Белгия може да си позволи да прекара неопределено време без правителство заради своята политическа система базирана на принципа на консоционализма, разделяща изпълнителната власт между двете големи общности. Регионалните правителства във Валония и Фламандия се грижат в най-голяма степен за ежедневното функциониране на държавата. Те могат (и го правят)с години да си позволят да стоят без правителство но причината за това се крие най-вече в добре

Нашата ситуация обаче не е точно такава. Политическата нестабилност води до недоверие не само у чуждестранните ни партньори и инвеститори но и у самото общество в България. Некадърността на последните две народни събрания е очевидна и фактът, че планът за възстановяване бе пратен толкова късно Европейската комисия говори само за неспособността на служебното правителство да се справи с кризата. Връщането на плана за изменения е естествено и очаквано.

Редица други страни като Румъния например, успяха да пратят своите планове по-рано през годината, като паралелно договаряха определени отстъпки и то точно по теми като екология и енергетика.

И докато мнението на европейските институции за нас категорично не бива да ни интересува, то си струва да се замислим за пропуснатите ползи за държавата.

Ние сами обаче страдаме от мудността на правителството ни. Колкото имаме работещ и одобрен План за възстановяване, толкова по-бързо ще започнем да получаваме средства от него. От самото начало на обсъжданията по NextGenerationEU; както всъщност се казва, моята група в Европейския парламент - ЕКР, изрази умерен скептицизъм относно начинът на набиране на средства за финансирането на плана за възстановяване. Рамката, която беше използвана от ЕК всъщност е добре позната - т.нар. механизъм за собствени ресурси. При него, Европейската Комисия, със съгласието на държавите членки може да тегли дълг, който да разходва автономно но който да гарантира с бюджетите на държавите членки. Никога досега не сме виждали подобен мащаб.

Сресдтвата предвидени от Европейската комисия са наистина колосални.

Дългосрочният бюджет на ЕС заедно с NextGenerationEU (NGEU) — временния инструмент за стимулиране на възстановяването, ще бъдат най-големият пакет от стимули, финансиран някога в Европа. Възстановяването на Европа след COVID-19 ще бъде подпомогнато с общо 2,018 трилиона евро по текущи цени. Според Европейската Комисия, това ще доведе до една по-екологична, по-цифрова и по-устойчива Европа.

В новия дългосрочен бюджет ще бъдат подсилени механизмите за гъвкавост, за да се гарантира, че той разполага с капацитет за посрещане на непредвидени нужди. Въпреки, че става въпрос за колосален дълг и риск, който се поема от Европейската комисия, щом вече е взето решение, България трябва да се възползва. В момента, България не се възползва и от това страдат българските граждани.

Провалът на служебното правителство в случая е много прост. В условия на покачващи се цени на електроенергията и растяща инфлация, всяко забавяне по получаването на тези средства е пагубно. От това не бива да се прави политически въпрос а напротив, да се работи за получаването на средства в най-скоро време. Всичко останало би било предателство към интересите на българските граждани.