Истанбулският канал като заплаха за България и ЕС

Икономическите и здравните кризи изглежда не могат да спрат мегаломанските проекти на диктатора Ердоган....

Само преди няколко месеца турският президент Реджеп Тайип Ердоган положи основите на мегаломанския проект Истанбулски канал, който ще свърже Черно, Мраморно и Егейско море.

Ние, българските патриоти, очакваме нашето правителство и европейските институции да реагират след изненадващата информация за започване на строителството и да информира европейските партньори за тази заплаха. Мислехме, че президентът Радев ще информира лидерите на инициативата Три морета, както и останалите ни международни партньори. Нищо подобно не се случва. Оглушително мълчание по въпроса срещаме и в ЕС. Но нека разгледаме какъв е проблемът?

Проектът за Истанбулския канал може да доведе до най-голямата екологична катастрофа в съвременния свят, дори по-голяма от тази с Аралско море. Съществува риск от унищожаване на крехката черноморска флора и фауна.

Такава заплаха на практика не е съществувала по време на строителството на други известни канали, като Суецкия или Панамския канал. Черно море обаче някога е било сладководно езеро, а солеността му се дължи на природен катаклизъм преди 9000 години, когато се е образувал днешният проток Босфор.

Новият канал в Истанбул ще бъде дълъг 45 км, широк 300 метра и дълбок 25 метра. През долния слой, на дъното на канала към Черно море ще текат милиони кубически метри морска вода 2 пъти (35%) по-солена, отколкото в Черно море, което е 17%.

Разликата в солеността на Черно и Мраморно море е значителна. В момента през Босфора преминават две течения – повърхностно с по-сладка вода от Черно море в Мраморно море и дънно с по-солена вода в обратна посока. Новият канал ще наруши този крехък баланс. Освен това отпадъчните води от Истанбул се изхвърлят в дъното на протока и се пренасят в Черно море.

Кислородният баланс на нашето море също ще бъде нарушен и ще започне процес, известен като "безкислородни води". Това винаги е свързано с огромен стрес за водораслите, планктона и морския живот.

Откриването на канала ще промени естествените течения в Черно и Мраморно море. Според мнозинството експерти изпускането на още по-големи количества силно замърсени води на Мраморно море ще се влее директно в Черно и Егейско море. Мраморно море има проблем с така наречените "морски сополи" или слуз, които се образуват, когато водораслите са пренаситени с органичен материал (отпадъчни води). Тези води ще се вливат в Черно море и неминуемо ще имат отрицателен ефект върху морската флора и фауна, което може да доведе до изчезване на някои видове риби и морски обитатели. Истанбул също така е сеизмична зона и проектът представлява голяма опасност при потенциално природно бедствие.

Голяма е и опасността, че в бъдеще поради засиленото отводняване на Черно море в посока Мраморно море, защото Черно море е с 0,50 метра по-високо. Бедствието с Аралско море може да се повтори.

Стартирайки проекта като член на Съвета на Европа от 1950 г., Турция наруши Конвенцията за опазване на европейската дива природа и природни местообитания, по-известна като Бернската конвенция.

Турция нарушава и Конвенцията за защита на Черно море от замърсяване, която подписа през 1992 г. в Букурещ.

Бернската конвенция постановява, че държавите трябва да си сътрудничат за опазването на естествените местообитания и биологичното разнообразие при разработването на своите национални цели и програми. За тази цел проекти като Истанбулския канал изискват уведомяване на всички страни, чието естество би било засегнато от икономическа инициатива на съседна или близка страна.

Конвенцията за защита на Черно море от замърсяване буквално казва, че страните се съгласяват да предприемат всички необходими мерки, съвместими с международното право, за намаляване на нивата на замърсяване на морската среда в Черно море.

Засега няма информация българските власти или европейските власти да са били консултирани за изграждането на Истанбулския канал и възможните последици от него в Черно море. Необходимо е мащабно научно изследване, за да се оцени въздействието на този проект върху българските води и целия морски басейн. Особено важно е да се намеси и Европейската агенция по морска безопасност, която предоставя технически експертен опит и оперативна помощ в областта на замърсяването на морската среда. Черно море е единственият път до световният океан на две от държавите членки в Съюза, като унищожаването на морската среда ще бъде и непосредствена заплаха за препитанието на стотици хиляди граждани на ЕС.

Проектът представлява пряка заплаха за националната сигурност на България и Европейския съюз. Турция не е спазила Конвенцията от Монтрьо, подписана от Анкара през 1936 г. Според това международно споразумение, Турция контролира Босфора и Дарданелите. Документът уточнява какъв е допустимият тонаж на военните плавателни съдове, преминаващи през двата пролива. Именно на тази база се определя броят и видът на бойните кораби, които могат да бъдат разположени в Черно море. С още един проток под свой контрол, Турция вече е извън споразумението и грубо го потъпква.