Ислямистки движения в Югоизточна Европа. Част 3 - кой ги финансира?

Оставайки със същите намерения се отправяме няколко години напред в бъдещето и няколко километра по на Север, където чрез финансиране от трети страни тайно се развививат две, вече по- съвременни, ислямистки движения.

Под прикритието на хуманителни организации на територията на Македония и Косово се раждат формациите „Ал Харамейн“ и „Ал Укъф“. Тяхната същинска дейност е концентрирана в проповядването на слафизма в Македония и Косово с намерението за привличане на местни мюсюлмани, котио да вземат участие в бойните действя в Ирак и Сирия на странат на т.нар. „Ислямска държава“. 

За осъществяването на тази цел самите организации имат нужда от значителен финансов ресурс. Тук идва ролята на страни като Саудитска Арабия и Египет, които посредством фиктивни фирми  косвено финансират тези организации.  Няма информация за официалното разпускане и изтегляне на ислямистките организации от Македония и Косово, което предполага, че дейността им макар и ограничена все още не е приключила.

Причината за това е доктрината на Уахабизмът - ултра-консервативно ислямистко движение, което произлиза от средите на сунитския ислям. Уахабизмът, като други възрожденски ислямски учения от края на 19и в., като например нео-суфизмът на мюсюлманското братство основано от Хасан ал-Бана, проповядва едно връщане към ценностите на ислямската религия от периода на зараждането ѝ.

Постепенно, уахабизмът става основна национална етно-религиозна доктрина на ислямисткото кралство Саудитска Арабия. Самата Саудитска Арабия в средата на 20ти век  доста е напомняла вече победената версия на ислямския халифат ИДИЛ. Единствената разлика е, че всъщност Саудитска Арабия е „Ислямска Държава“ преди Ислямска Държава. В голяма степен за това е отговорна именно доктрината на уахабизма. Енергийната криза от седемдесетте години на 20 в., доведе до основаването на Организацията на страните изнасящи петрол (ОПЕК) и до изключителния скок на цените на суровия петрол на световните борси. Очакването в ислямско-арабския свят, където в онзи период арабският секуларен национализъм е властващата доктрина, че петролът ще доведе до ренесанс за ислямският свят не се материализира. В тази ситуация кралство Саудитска Арабия бързо разбира че трябва да се възползва от момента и през осемдесетте вече е изцяло национализирала държавната петролна компания Арамко.

В крайна сметка именно средствата от продажба на петрол са тези които финансират международният ислямски тероризъм, като Балканите не са изключение от това правило. По време на войната в Босна и Херцеговина, Саудитска Арабия финансира и въоръжава муджахидините чрез редица благотворителни фондации, които служат за параван. От друга страна, тази подкрепа има и съвсем конкретно изражение - например Върховната Саудитска комисия за помощ на Босна. Организация основана от бившият крал на Саудитска Арабия - Салман бин Абдул Азис ал Сауд. Подобни организации има и в Косово и Албания и редица от тях функционират и до днес под прикритието на религиозни училища, фондации даващи грантове за обучение на младежи в кралство Саудитска Арабия и благотворителни организации. Интересното е, че на местата на които развиват дейността си обикновено се появяват белези на уахабизъм - например в архитектурата на джамиите или появяването на бурката - нехарактерно облекло за мюсюлманите от региона.

Какво обаче е решението за Европа срещу радикализирани мигранти, не само от Балканите? Отговорът е прост.

Твърда и постоянна защита на външните граници на ЕС. Трябва повече средства да бъдат инвестирани в агенции като Фронтекс, които осигуряват нашата сигурност по границите. Да дойдеш в Европа не трябва да е право а трябва да е привилегия. Живеем в най-проспериращата част от света и ако допуснем неконтролируема миграция застрашаваме нашият начин на живот. Проблемът с миграцията може да бъде решен ако се използва австралийският модел. Там, те разглеждат молбите за убежище извън Австралия и допускат само тези хора, които преценят че отговарят на критериите. Това трябва да прави и Европа. Само тези мерки за сигурност на външните граници, ще осигурят сигурността на вътрешните. . Европа трябва да се противопостави на опитите на Меркел и Макрон да дислоцират нелегалните мигранти в страни, които не ги желаят. Европа трябва да бъде крепост.