Ислямски движения в Югоизточна Европа. Част 2 - Косово и Албания.

В настоящата втора част от нашата поредица за ислямските движения в Югоизточна Европа разглеждаме случая със Албания, Северна Македония и Косово. Тук през 90те г. е създадена Армията за Освобождение на Косово, която парадоксално не си поставя ислямистки цели. В последствие обаче бива силно повлияна от идеите на ислямския джихад.

В края на XX век и началото на XXI век се наблюдава възход на албанския национализъм в Югозападната част на Балканския полуостров. След разпада на Югославия албанският национализъм се разгръща както в Албания, така и в Косово и Македония.  Този процес представялава един своеобразен израз на копнежа за обединяване на албанските общности в една държава. Албанският национализъм въпреки сравнителната си младост и енергичност, той съдържа в себе си и не малко ислямски характеристики.   След края на Студената война в условията на по- либерално предвижване албанските общности в Албания, Косово и Македония установяват не само етническите сходства помежду си, но и не малко разлики. Това води със себе си необходимостта от консолидиране на албанската нация в куртурен и духовен план, като се поставя въпросът относно статута и правата на албанците извън Албания. Радовян Павич заявава, че албанците са закъснели с процеса по национално утвърждаване, което е предпоставка за преувеличени и неприемливи националистически искания.   Именно тези неприемливи претенции водят до създаването на движения със силно изразен паравоенен и ислямисткопропаганден характер.

В края на 90- те години на XX век се създава движението „Армия за освобождение на Косово“, чиято цел е отцепването на населените с албанци земи в Сърбия. Организацията се създава в отговор на действията на Белгард, които принуждават множество косовски албанци да напуснат своите домове, за да може Сърбия да установи пълноценен контрол над Косово.  Първоначално „Армията за освобождение на Косово“ организира изолирани нападения срещу сръбската полиция и други терористични актове, но след настъпилия политически хаос в Албания през 1997 година дейността на организацията значително се разширява.  В своите действия АОК не пропуска шанса да изтъкне не само етническите, но и религиозните различия между албанците и сърбите, акцентирайки върху “албанския монопол“ и мюсюлманското духовното развитие на някои земи в Сърбия. Това превръща „Армията за освобождение на Косово“ в може би най- голямото действащо, към онзи момент, ислямистко движение, въпреки не религиозната причина за неговото създаване.

През май 1999 г. изданието “The Washington Times“ съобщава че: „някои от членовете на “Армията за освобождение на Косово“, която е получила средства за водене на военни действия от продажбата на хероин, премина обучение в терористичните лагери на Осама бин Ладен“

Към 2001 година процесите по затвърждаване на правата на етническите албанци извън Албания все още не са приключили. Организират се множество протести и демнстрации дори през 1992 г. в Македония се организира референдум  за независимост на албанците, живеещи в Западната част на Македноия, но всичките тези прояви до една остават без успех. Така границата на междуетническо съжителство е прекрачена и в началото на 2001 година е обявено създаването на „Армия за нацонално освобождение“ в Македония. 

Тази организация се възприема като наследник на „Арията за освобождение на Косово“ и съответно осъществява подобни на АОК действия, но на територията на Македония. Поведението  на новосформираната „Армия за национално освобождение“ води до разгаряне на междуетнически конфликт в самата Македония.  Така паравоенната и ислямистка линия е продължена. Лидерите на АНО обявяват, че освен хилядите албански бойци, разполагат и с множество ислямски фундаменталисти и муджахидини. Продължителнсостта на конфликта е около 10 месеца, като в края на 2001 г. е подписано Охридското рамково споразумение , което на практика слага край на въоръжения конфликт, което от своя страна води до разформироване на „Армията за национално освобождение“.

Мерките на тези държави срещу радикализацията бяха тествани, когато от 2012 насам стана ясно, че мнозина техни граждани всъщност заминават за Близкият Изток с цел да се присъединят към радикални ислямистки групировки. Сега въпросът е как да се справим с проблема на радикализацията, особено като се вземат предвид сериозните парични потоци, идващи от съмнителни спонсори и финансиращи крайни салафитски организации на Балканите. Ще разгледаме този въпрос по-подробно в следващата част на нашата поредица.