Нова ескалация по линията Белград - Прищина

Преди около седмица правителството в Прищина прехвърли специални полицейски части в Северно Косово. Този регион е с преобладаващо сръбско население. По-голямата част от сръбското малцинство в Косово не признава правителството в Прищина, което е съставено от етнически албанци. Причина за прехвърлените специални полицейски части е, част от операция по борба с организираната престъпност. Вероятно именно по тази причина реакцията на Белград беше толкова бърза. Все по-честите информации за връзките на Вучич с организираната престъпност, дава повод да се смята, че мрежите на организираните престъпни групи, могат да бъдат ползвани и за дестабилизация и намеса в съседни държави.

Напрежението между Република Косово и Република Сърбия продължава да ескалира, като от двете страни на границата се струпват специални военни и полицейски части. Сърбите продължават с провокациите си изпращайки хеликоптери и самолети. Разполагането на специални косоварски части в Северно Косово беше оценено от Белград като „провокация“. На уикенда сръбският президент Александър Вучич разпореди повишена бойна готовност за определени части от армията и полицията, а министърът на отбраната Небоиша Стефанович посети две военни бази в непосредствена близост до границата с Косово.

Ръководените от НАТО мироопазващи сили KFOR в Прищина обявиха, че следят много внимателно ситуацията, за да могат „да гарантират сигурността и свободното придвижване на всички групи от населението в Косово“. Подсилени са били патрулите на KFOR, включително и в северната част на Косово.

Всичко това е резултат от лицемерната, беззъба, безидейна и нямаща нищо общо с реалностите на Балканите от страна на Брюксел. Бюрократите в стъклените кабинети, които не са стъпвали в държавите от Западни Балкани ни убеждаваха, че бързата им интеграция ще даде страхотен резултат. Нещо повече, те подкрепят и финансират години наред фасадни реформи на самозвани диктаторчета като Вучич и Груевски.

Задължително е да се спомене, че Русия и Сърбия не признават независимостта на Косово, което обяви своята независимост през 2008 година. Правителството в Белград обаче и до днес не признава статута на Косово като самостоятелна държава. По тази причина Сърбия не признава и косоварските регистрационни номера на автомобилите на своя територия. Към това трябва да се добавят близките отношения между Александър Вучич и Владимир Путин. Не е изненадващо, че напрежението расте, особено след като Косово отказа да се включи в проекта „Отворени Балкани“, който представлява предизвикателство към процеса на европейска интеграция.

От своя страна министър-председателят на Косово Албин Курти заяви, че отношенията и диалогът със Сърбия са важни, но не са сред първите три приоритета на Косово.

Той също така категорично отхвърли идеята за решаване на спора между Белград и Прищина със сделка с размяна на земя.

"Това само би влошило нещата. Този подход би ни върнал към конфликтите от 90-те години, като този път те биха се разпространили във всички шест държави от Западните Балкани. Проектът за размяна на земя определено се провали, но идеята не е мъртва. Тя е жива в Белград, който счита съседите си - Босна и Херцеговина, Черна гора, Косово, Северна Македония, които не са част от Европейския съюз, за временни държави. И имитирайки Русия, Сърбия иска да засили влиянието си чрез сателитни парадържави, но ние се стремим към членство в НАТО и ЕС".

Премиерът на Косово не изключи категорично вероятността да бъде проведен референдум за присъединяване към Албания, въпреки че провеждането на референдуми не се предвижда в конституцията на страната:

"Ние сме една нация, но две държави. Никога не съм приемал независимостта на Косово в противовес на Албания, а като израз на освобождаване от Сърбия".

Ето защо, Европа трябва да преразгледа позициите си спрямо Сърбия, която разчита на беззъбата брюкселска бюрокрация да дава пари за фасадни реформи и инфраструктурни проекти, а в същото време да дестабилизира Западните Балкани и да подкопава перспективата за бъдещата европейска интеграция на района.

От чисто сантиментална гледна точка, за да бъде възможна интеграцията на Западните Балкани, трябва да бъдат разкрити и осъдени действията на службите УДБА и ОЗНА, както трябва да бъде осъден и югославския комунистически режим. Без това ще продължаваме да се въртим в един и същи омагьосан кръг.