Какви трябва да бъдат отношенията ни с комунистически Китай?

Президентът на комунистически Китай Си Дзин Пин твърди, че инициативата „Един пояс, един път“, си поставя за цел да постигне „политическа, инфраструктурна, търговска и финансова връзка между хората за нова платформа на международно сътрудничество“

В случай че не забелязвате аз ще Ви го кажа. Китай ни използва. Използва нашите слабости за своите цели. След като през последните няколко десетилетия западният свят активно прехвърляше производства в посока Китай, сега ние сме на път да изгубим инициативата в сферата на транспорта.

„Един пояс, един път“ е проект който от една страна цели да даде на Китайската Комунистическа Партия пълен контрол върху транспортните коридори на изток. От друга обаче, инициативата е използвана за налагане на финансов контрол върху държавите, които са част от нея. Пример е Черна Гора, която в момента рискува да погуби икономиката си заради заем от 1 млрд. евро (1/5 от БВП!) взет от Китай с който трябваше да построи магистрала от Адриатика до границата със Сърбия. Самата Сърбия пък, традиционно се опитва от една страна да обяснява колко е мотивирана да се присъедини към ЕС, но от друга страна играе ролята на пета колона на Пекин (а и на Москва) в Европа.

Въпросът ми е, какво можем да направим за да ограничим влиянието на комунистически Китай в региона на западните Балкани и по-специално в страни като Сърбия и Черна Гора? Защото свързаността и отношенията между ЕС и Азия безспорно са от стратегическо значение за Европа.

 От една страна, за нас безспорно е икономически изгодно и полезно да поддържаме транспортни, търговски и социални връзки с партньорите ни в Югоизточна Азия, който е един от най-проспериращите региони в света. От друга страна обаче не бива, да забравяме, че основният актьор на международната сцена в азиатския регион е системният противник на Европа - комунистически Китай.

Текстът на доклада отчита именно отношенията с Китай, като най0-проблематични. Основен проблем за европейските компании остава липсата на достъпа до китайския пазар и липсата на равни условия на конкуренция. Като имаме предвид и откровеният цинизъм на комунистически Пекин що се отнася до първоначалното разпространение на китайският Корона вирус, то е меко казано учудващо как в края на миналата година се стигна до инвестиционното споразумение между ЕС и Китай.

Вместо на комунистически Китай да бъдат наложени тежки икономически санкции, с които Пекин да отговаря за действията си, ние наградихме китайската комунистическа партия. Меко казано безотговорно. Редно е европейските правителства най-накрая да проумеят, че за разлика от страните от АСЕАН и Япония, Китай не е наш приятел. Китай е системен, опасен и мотивиран противник не само на Европа но и на западната цивилизация. Ако не осъзнаем тази заплаха и не действаме подобаващо, рискуваме да загубим цивилизационната си роля в световната история.

Китай води хибридна война с всички нас. Парадоксално е че дори при пандемията с китайския коронавирус, започнала именно от Китай, всъщност тази държава излезе без особени поражения за икономиката си. В последната година отбеляза дори сериозен растеж. В същото време цените на всички основни стоки и услуги в Европа растат и от това страдат нашите граждани. Още по-парадоксално е че ЕС продължава да изнася производства към комунистически Китай и да финансира съмнителни научни проекти там.

За мен беше изключителна изненада, да разбера, че EС финансира Института по вирусология на Ухан (WIV) чрез програмата „Хоризонт 2020“. Заявената цел на финансираното изследване беше „да се помогне Европейския архив най-вече в частта „производството на вируси“. Тъй като китайските власти продължават блокират усилията за провеждане на задълбочено проучване на произхода на вируса, ние все още не знаем дали е имало изтичане от някоя лаборатория, нито дали са били използвани пряко или косвено средства на ЕС за опасни научни проучвания.

 Особено важно е, да разберем как точно възникна тази пандемия, както и какво е значението на Европейските средства отпускани на института по вирусология на Ухан. Това е легитимен въпрос, който с оглед на продължаващата криза причинена от китайския коронавирус, тепърва ще трябва да бъде разглеждан. Засега единственият печеливш от пандемията е именно Китай. Ето защо те трябва да отговарят за разпространението на болестта и да позволят безпрепятственото разследване.