Междуморието и битката за Европа

Инициативата „Три Морета“, позната още като „Интермариум“(Междуморие) е политически проект на 12 европейски държави-членки на ЕС, на ниво държавни глави, лансиран през 2016 г. В него участват България, Австрия, Хърватска, Чешката република, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Полша, Румъния, Словакия и Словения.

Регионът на централна и източна Европа, в исторически план е поле на борба между големите сили на запад и на изток. След Втората световна регионът попадна в Съветската сфера на влияние и развитието му беше забавено с десетилетия. След падането на Берлинската стена се появи новата надежда за бързо наваксване на загубеното време, чрез интеграция в Европейската икономическа общност. След 30 г. обаче става ясно че тази надежда е преминала в по-скоро здравословен скептицизъм.
 

Европейският съюз, който наследява ЕИО (Европейска общност след договора от Маастрихт от 1992), не спира да проявява амбиции за регулация на все повече сфери от социално-икономическият живот на страните членки. Този въпрос стои на дневен ред още след подписването на договора от Маастрихт, като е особено изострен след договора от Лисабон. Европейските бюрократи проявяват неизчерпаем апетит за заграбване на все повече компетенции и регулация на все повече сектори. Икономическата свобода вече е мираж а двойните стандарти ощетяващи сравнително по-бедните страни членки в сфери, като храни и пазар на труда, са банална реалност.

Още по-тревожен обаче, е процесът по санкция на ценностите. Новото полит-бюро в Брюксел, заменило това в Москва, се опитва да налага своята извратена версия на „европейски ценности“. Инакомислещите страни, като Унгария, Полша, България и Румъния биват подлагани на наказания и непрестанна критика, само защото искат да защитят традиционните, европейски християнски ценности. Ценностите посочени от Робер Шуман, бащата на модерната идея за бъдещето на Европа.

Ето защо, съвсем естествено страните Междуморието вървят към процес на усилено сътрудничество.  Причините за това не се изчерпват само с нежеланието за последваща централизация на ЕС. Нека не забравяме, че на източната граница на региона има враждебни сили, които представляват военна и икономическа заплаха. Триморието е и проект със стратегическо значение за отбраната и сигурността.

В контекста на бъдещето на ЕС, страните от централна и източна Европа, биха могли да формират мощна коалиция, която да се противопостави на псевдодемократичната „Конференция за бъдещето на Европа“. Целта на конференцията за е да бъде отнета възможно най-много власт от националните правителства и да бъде концентрирана в брюкселските бюрократи. В стъклените сгради на Комисията и Парламента, далеч от хората. Брюксел иска да изземе компетенции, в сферата на семейството, културата, образованието, пренебрегвайки темели на нашата Европейска, християнска култура. Брюксел иска да премахне правото на вето в Съвета на ЕС, премахвайки по този начин мнението на неудобните държави членки.

Държавите от Триморието са единствените, които могат да се противопоставят на този процес. Това трябва да послужи за по-широкото бъдещо сътрудничество в по-широк кръг от сфери между нашите страни. Подобно сътрудничество е наложително, защото е ясно, че в сегашното си състояние Европейският съюз е контролиран от едно ултралиберално малцинство, което желае да наказва инакомислието.

Единственото бъдеще за Европейския проект е да бъде Европа на отечествата. Страните от Триморието могат, да бъдат двигател на тази идея. Нещо повече, това трябва да се превърне в наша мисия. Ние сме запазили истинските европейски ценности - любов към отечеството, християнството и синовната преданост към дедите.

Няма как тепърва изкуствено да създаваме някаква европейска квази идентичност. Европа не е и няма как да бъде ерзац родина. Ако ЕС стъпи на гореспоменатите принципи, има шанс да се запази. Консервативните сили в Европа не са евроскептици, които искат да разрушат съюза. Напротив, ние сме Еврореалисти, които искат да запазят един добър проект изродил се в някаква ултралиберална утопия. Пътят напред е връщането на компетенции там където те принадлежат - у суверенните правителства и народи на Европа, които си сътрудничат посредством междуправителствени спогодби и споразумения. Нека заедно правим по-малко но по-добре.