Войната срещу фундаментите на Европа. Част 1.

Европейският съюз е в дълбока криза. Здравна, финансова, миграционна и повсеместна. Това разбира се не е нищо ново. Ако погледнем назад в новата и не чак толкова новата история на Европейската идея, можем ясно, да видим, че всъщност институциите ѝ страдат от една непрестанна криза. Субектите причиняващи тази криза се менят, както се менят и резултатите от нея. Но факт е че през последните десетилетия ЕС не излиза от различни кризи. Ако започнем с трудностите около приемането на договора от Маастрихт през 1992, продължим с институционалното земетресение причинено от договарянето на Лисабонският договор и завършим с евро кризата на Гърция през периода 2014-2016, когато пък започна и мигрантският натиск върху Европа.

Причините и катализаторите на тези кризи са различни, но може би в основата на всички тях е фактът, че Европа е забравила това, която я прави такава каквато е. Европа е загубила своята идентичност. Но на какво се гради тази идентичност? Ще се опитаме да отговорим в тази поредица от статии, която сме озаглавили „Как Европа забрави фундаментите си“. Съвсем разбираемо, настоящият анализ ще бъде обоснован с традиционно консервативни аргументи, но нямам намерение да се извинявам за това.

Можем ясно да си спомним, че преди 14 години, когато България беше приета в ЕС, в странати ни цареше изключителен ентусиазъм. Тогава,  ако консервативен човек кажеше, че сме на грешен път, всички го сочеха като теоретик на конспирацията, враг на ЕС или руски шпионин. Или като всичко посочено. Някак си в онзи момент не можехме да видим, че има тежки конфликти между държави от различни групи, например източни и западни членки на ЕС, държави, които са на първа линия в борбата с бежанската криза, държави, които са на различно ниво на икономическо развитие и държави, които имат различни ценности, които са по-прогресивни или по-консервативни. Е, за тези 14 години бързо разбрахме това. Разбира се, за подобни разделения и кризи има много причини. В момента е модерно да обвиняваме Китайския коронавирус или неминуемата бежанската криза.

Има няколко фундамента, които са в основата на нашето цивилизационно развитие и ценности, които се предават от поколение на поколение. И в момента те ни липсват. Или по-точно казано, липсват у някои от страните членки. Парадоксално, това са страните членки останали извън железният юмрук на комунизма.

Първият фундамент, който е абсолютно забравен , е значението на красотата за нашата култура и нашата цивилизация. Сега някои хора се опитват да ни накарат да вярваме, че красотата е индивидуално възприятие и няма стандарти за това.

В цялата история на европейската култура можем ясно да видим стандарти за красота. Нашите културни постижения са резултат на художниците, които се опитват да пресъздават нещата все по-добре и да доближат работата си максимално до съвършенство. Днес сме принудени да търсим красотата в несъвършенството и грозните произведения. В наше време всеки човек със средни умения може да добави към него някаква провокация и история, да ни разкаже за въображаемата красота в работата си и всичко това може да се нарече изкуство.

Забравихме за основната цел на изкуството. Не е да правиш пари, които да станат самоцел.  Донякъде можем да кажем, че изкуството само по себе си няма ценност. Мраморът в една скулптура, или боите и платното на един художник не представляват ценност, напротив те са просто сурови материали. Целта на изкуството обаче е е да разкаже една история по красив начин. Човек не се храни само с физическа храна, храним се и с духовна. Нашите души се нуждаят от красота по същия начин, както тялото ни се нуждае от кислород и вода и храна. В днешно време това е забравено и опорочено. Основна вина за това имат прогресистките идеи завладели Европа след Втората световна война.

В основата на всяка революционна идея се крие именно разрушаването на  l'Ancien Régime, колкото се може по-бързо и то из основи. И ако войната с красотата в изкуството е жестока, то срещу вторият и най-важен фундамент на Европа, левичарските движения са изключително целеустремени. Него ще разгледаме другата седмица във втората статия от нашата поредица.