Андрей Слабаков за двуличието на ЕК в културният сектор.

По време на пленарна сесия на ЕП Андрей Слабаков – част от групата на Европейските консерватори и реформисти заяви, че се радва от присъствието на представители на Европейската комисия, защото иска да им каже няколко неща, а именно – че не си променя позицията относно бюрокрацията в културните програми на ЕС, защото идеята на процедурите не е да разглежда творческата идея на артиста, а да има редица критерии, които изключват младите хора без много опит.

Позицията на Слабаков разбира се е абсолютно разбираема. От години, културните програми финансирани от Европейската Комисия в голяма степен фаворизират определени държави, които не само са най-големите реципиенти на финансиране но са и тези, които имат най-малка нужда от него. Типичен пример за това са Германия и Франция, които получават най-сериозно финансиране въпреки че техните филмови индустрии са сред водещите не само в Европа но и в света.

Ето какво каза българският представител в ЕП пред колегите си:

„Благодаря госпожо председател,

Радвам се, че Европейската комисия е тук днес, защото аз имам доста наблюдения и доста въпроси към Вас.

На първо място ще кажа, че вече сигурно съм всеизвестен с твърдата си позиция относно бюрокрацията в културните програми на ЕС. В началото на мандата заварих едно плачевно състояние. Тържество на бюрокрацията. Цялата идея на процедурите не е да се разглежда творческата идея на артиста, а да се отбелязват цяла редица безумни критерии като опит, брой награди и прочее. Та тези критерии изключват точно младите хора, без много опит но с много енергия и идеи. Не бива ли да помагаме точно на тях?

Аз съм режисьор с десетилетен опит и мога да ви кажа, че младите намират тази порочна практика за непосилна. Тя убива творческото начало. Единственият начин млад артист да успее в проект е да намери някой установен продуцент, автоматично старши партньор, който да отговаря на бюрократичните критерии по програмата. А качеството на идеята? Никой не го гледа.

Когато Урсула Фонд дер Лайен беше избрана, тя обеща опростяване на системата. Беше обещано и в новата работна програма. Какъв е резултатът? Какъв е отзвукът от кандидатите по новите правила, от участниците? Какво казват най вече младите артисти, които бяха прецакани при старите правила?

Искам да знам също как стоят нещата с процента на участие на държавите членки в международни проекти. Отново от личен опит в индустрията съм напълно наясно, че няколко държави ИЗЦЯЛО доминират европейските проекти – Франция, Германия, Испания, Италия, Великобритания също, преди да напуснат. Останалите държави не могат да помиришат финансиране без да си намерят партньор от поне един „голям брат“.

Има нещо ненормално в тази система. Не може на година да няма поне един добър проект от всяка държава, но не мисля че статистиката ви го отразява. Та въпросът ми е следния – Как точно са разпределени международните проекти по участие на държави? И не става въпрос само за филми. Какъв е резултатът от поканата за представяне на предложения 2021 – Подкрепа за европейските фестивали, например? Беше направена преди 5 месеца? Виждате ли равно участие от големите и малките държави-членки?“

Бидейки един от най-популярните български режисьори, Андрей Слабаков има нужната експертиза да коментира темата тъй като е режисирал редица филми станали класики в новата история на българската кинематография. Наистина е изключително странно, че Европейската Комисия избира да подкрепя интересите именно на най големите държави в Съюза.

Подобен двоен стандарт не представлява нищо ново за Европейските институции. Все пак всички помним злополучните преговори свързани с приемането на Мобилния пакет в частта му за шосейния транспорт, както и наличието на потресаващи двойни стандарти при хранителни продукти от една и съща марка в западна и източна Европа. Когато обаче това се случва в сферата на Културата, която нека признаем няма как да бъде изцяло водена на пазарен принцип, е особено жалко.

В рамките на Ковид Кризата, артистите бяха първите които бяха затворени и последните които бяха отворени. Ето защо трябва да им се помага, особено на тези от по-бедните страни на Европа.