За историческата памет и предопределеният провал.

Историческото наследство оставено от Югославската диктатура все още пречи на страни като Северна Македония по европейския им път. ...

На тридесет годишнината от падането на Берлинската стена и залеза на комунизма в Източна Европа, в Охрид лидерите на Сърбия, Албания и Северна Македония обявиха създаването на свободна зона за придвижване между трите държави, наречена „малък Шенген“. Това  намерение предизвика обосновано безпокойство у другите Балкански държави тъй като това е очевиден опит за възстановяване на бивша Югославия. За жалост както и в някои други държави от източна Европа, така и в Македония се наблюдава една носталгия към миналото и по-специално към периода на комунизма. Ето защо е редно да се обърне внимание на тоталното пренебрегване на комунистическите престъпления на територията на Македония, които до ден днешен не са осъдени от страна на управляващите в Скопие.

След края на Втората световна война на територията на Македония новите югославски „управници“ стартират активна политика  заличаване на миналото. Стотици са избити без съд и присъда а мнозина са безследно изчезнали. Извършват се без съд и присъда огромен брой арести и зверства.

Те не подминават дори и днес почитаните членове на АСНОМ. Емблематични са три примера, потвърждаващи югославският сърбокомунизъм който властва тогава.

Първият е на Методи Андонов- Ченто, който от борец за независима Македония се превръща във враг на новата Титова власт и затворник в Идризово, в резултат на което се разболява тежко и умира малко след освобождаването си. Може да се заключи, че Ченто е искал промяна в Македония но очевидно не е бил съгласен със крайностите на югокомунистите

Втората известна жертва на сръбската асимилаторска политика става и солунският атентатор Павел Шатев. Въпреки участието му в изграждането на Македония като част от новата федерална Югославия и действията му в АСНОМ той силно се възмущава от агресивната асимилационна политика на сърбите- Алармират, че новата азбуката на „македонския език“ нарочно се сродява с караджицата и насилствено се сърбизира. В следствие на тази му дейност през 1949 г. е арестуван от югославските власти и затворен в затвора в Скопие, впоследствие е интерниран в Битоля, където е държан под домашен арест до 1951 г., когато трупът му е открит на битолското сметище. Така югокомунистите от Белград се отблагодариха за службата му. Така завърши съдбата си прословутият солунски атентатор пред когото трепереше Османската империя. Sic transit gloria mundi.

Третият пример е вероятно по-малко познат, но много показателен. Става въпрос за учителя Панко Брашнаров, който разочарован от политиката на новите югославски власти след войната категорично се обявява против асимилаторската политика в Югославия. Акцентира върху забраната на всички печатни издания на и върху васалното положение на новосформираната македонска комунистическа партия спрямо югославската такава. В резултат на това Панко Брашнаров бива арестуват през 1950 г. и изпратен в лагера Голи оток, където след едногодишен престой умира.

Разбира се не бива да забравяме и един от особено емблематичните случаи на зверства извършени от УДБА под влиянието на югокомунистите. Разбира се става въпрос за Струмишката петорка. Петимата студенти, които са имали най-съкровеното желание да извоюват политическа независимост и достойнство за родината си, биват зверски разстреляни от страна на удбашите. В последствие костите им са изпотрошени- изцяло в стила на югославските главорези. Ето защо те трябва да бъдат еднозначно осъдени. Защото комунизмът е престъпление срещу човечеството

Тези примери, както и неглижирането на югославските престъпления след войната от страна на редица македонски правителства са историческа грешка. Всички страни от източна Европа осъдиха комунистическите режими, които забавиха развитието им с десетилетия. Осъдиха човеконенавистните идеологии и решиха да продължат напред в своето историческо развитие. Нужно е и Македония да затвори тази кървава страница от своята история.  Всичко друго би означавало, че властите в Скопие искат и целенасочено водят политика на възкресение на югославския провал.

Има още нещо което трябва да споменем. Насърчаването на инициативи като „Отворени Балкани“ известен също като „Малък Шенген“ не прави нищо друго освен да насърчава чужди сили да използват Западните Балкани като проводник на своето влияние. Ако Белград контролира региона чрез тази инициатива а Москва контролира Белград, печелившият е ясен. Ясен е и губещият - в случая това е ЕС. Изходът от ситуацията е ясен. На страните от региона трябва да бъде дадена перспектива за влизане в ЕС на база собствени достижения. Те не бива да бъдат разглеждани заедно, в пакет, защото това би довело до преговори с темпото на най-бавните. Така, прогресът на държави, които са си свършили работата и са извършили нужните реформи, като например Албания, ще бъдат възпирани заради други държави, които не са направили достатъчно. Това е несправедливост, която трябва да бъде поправена.