Отношенията между остта Тирана- Прищина и сигурността на Балканите

Съвременните отношения между Албания и Косово на пръв поглед изглеждат непоклатими, като за тях спомага  доброто икономическо и политическо сътрудничество, основаващо се на доминиращия албански етнически фактор в двете държави. Политическите заявки от двете страни на албано-косовската граница предвиждат единен път за развитие без значение дали европейската интеграция за двете страни ще се осъществи.

След обявяването на своята независимост през 2008 година Косово предприе курс на тясно сътрудничество с Албания. Имайки предвид факта, че мнозинството косовското население са етнически абланци, фундаленталната основа между Тирана и Прищина е на лице и оттук на татък следва задълбочаване на връзката и надграждане на отношенията.

А в съвременния свят отношенята между две държави се представят най- добре чрез примери:

Търговия:

 По отношение на търговията Косово държи най-голям дял от износа от Албания и това посочва значението на страната като водещ регионален пазар за Албанския износ.

Политика:

В политически план отоншението на Албания спрямо кризата в Косово, например, е един от най-важните външнополитически въпрос. Тя недвусмислено застана на страната на НАТО по време на въздушните удари през 1999 г. Във всички официални документи на страната се посочва, че албанската външана политика разгрежда Косово през прозореца на регионалната и европейска интеграция.

След обявяването на незамисимостта на Косово през 2008 година политическите връзки между двете държави напрактика се различават нюансово. Тъй като мнозинството от населението на Косово се определят като етнически албанци политическите партии след независимостта са разделени до голяма степен по етническа линия. Двете основни косовски албански партии-Демократичната лига на Косово и Демократическа партия на Косово още в началото успаха да си навлекат яростта на малцината останали етнически сърби в Косово със съставянето на първото изцяло албанско правителство в Косово.

До ден днешен политическият курс на Косово се домитнира от албанската етническа линия, която всява ужас и смут сред сърбите.

Като друга възможност за унифициране на отношенията между Тирана и Прищина се явява т. нар. план за Велика Албания, чиято реализация има множество поддръжници както в Албания и Косово, така и в Македония.

„Велика Албания“ е албанската представа за обединяване в самостоятелна държавно формирование на всички територии, в които албанският етнос е преобладаващ. Албанците вече играят ключова роля в редица страни от балканския регион със своето физическо присъствие. Те управляват в Албания и Косово, а без тях не могат да се формират правителствата в Черна Гора и Македония, което заплита допълнително сложния възел на  балканската сигурност.

Основното предположение е, че двустранните отношения между Албания и Косово ще продължат да се задълбочават до толкова голяма степен, имайки предвид не само настроенията на хората в двете държави, но и заявките, давани от някои политици като бившия премиер на Косово Рамуш Харадинай, който след поредния неуспех за признание от страна на Сърбия заяви, че „ Ще проведем референдум за обединението с Албания“. Така абланският национален въпрос успява да се осъществи частично в няколко различни държави  въпрос на време е да достигне до своята връхна точка на растеж.