Стокхолмският синдром на Македония

Някои се справят сами с това, други търсят лекарска помощ, за да го преодолеят. Но веднъж придобито, това състояние неминуемо обърква психиката, а оттам и живота на този, който го има. Става дума за Стокхолмския синдром, който е състояние, с което се сблъскват не само отделни личности, но и цели нации. Какъвто е примерът с република Северна Македония, чиито отношения със Сърбия будят недоумение у онези, които познават историята на Балканите в последния век и половина. Същото чувство у тях събужда и отношението на Скопие към България, което спокойно може да бъде разглеждано като следствие или проява на неизлекувания Стокхолмски синдром.
Казано накратко, Македония мрази България и обича Сърбия. За да се стигне дотук, на Белград трябва да му се признае, че поработи доста усилено и последователно през последните няколко десетилетия, следвайки своята отдавнашна цел - покоряването на Македония, по един или друг начин. За да постигне това, Сърбия следва един план, който ѝ носи позитив след позитив - разделяй и владей. Допълнен с подплана "За България или най-лошото, или нищо пред македонците". Така се стигна до тъжния резултат от проучване, направено от института в Преспа - само 1% от македонците смятат България за приятел. Проучването е от прясно по-прясно - от месец октомври тази година.
Според изследване на Института за политически изследвания в Скопие пък, направено през 2018 година, гражданите на Македония имат по-положително мнение за Сърбия от всички свои съседи. Неотдавна лидерът на сръбското малцинство в Македония заяви, че във всички анкети в двете страни хората се възприемат като най-близките и най-добрите приятели. Двете страни си партнират в какво ли не, а Северна Македония е осма в списъка на Сърбия сред държавите, за които изнася най-много стоки. Заедно с този на Албания, премиерите на двете страни дори направиха среща, за да се споразуемят по плана за "малкия Шенген". Каква хармонична връзка! А с "лошата" България не може да се насилят да спазват един-единствен договор - договорът за добросъседство...
Връзката между Македония и България не се изчерпва с този 1% приятелско отношение, картината е далеч по-лоша. Според същото проучване 33% от македонците смятат, че нашата страна има негативно, неприятелско, двулично отношение към тяхната държава и народа им. Главните асоциации на македонците за България са туризъм (15 на 100), София (10), морето (9), Бойко Борисов, паспорти. 3 на 100 пък асоциират България с неприятели или окупатори, 2 на 100 с измамници, 3 на 100 - с нещо лошо генерално... Общо от петимата си съседи по граница Македония поставя България на четвърто място по приятелско отношение. Първа, разбира се, е Сърбия, втора в Албания, трета е Косово. Само Гърция е след нас.
Второто място на Албания също буди известно недоумение, предвид факта, че отдавна се говори за намеренията и на Тирана да завладее Македония. В страната, която по конституция е православна, има стотици джамии, а около 32% от населението ѝ е вече мюсюлманско. Да не говорим, че кротка Македония беше попаднала в черния списък на САЩ с личности, свързани и подкрепящи тероризма. Става дума за имама Зенун Бериша. Освен това албанците се опитват да влязат трайно в управлението на страната, да влияят върху политиката ѝ. И въпреки това те са вторите приятели на македонците, а България е окупатор...
Но да се върнем към Сърбия, която "разболя" Скопие със Стокхолмския синдром. Преди една година сръбският президент Александър Вучич опита да обясни прекрасните си отношения с Македония с изречението "Сърбия е единствената страна без претенции към Северна Македония". Колко лицемерно! Но не е изненадващо. Страната, анексирала Македония, присъединила я към Югославия, отказала да признае автокефалията на Македонската православна църква, окупирала медиите ѝ, инфилтрирала се в политиката ѝ, образованието и културата ѝ, говори, че няма претенции. Същевременно, доволно потрива ръце, виждайки как исканията на България за спазване на добросъседския договор още повече настройват македонците към София. Защото от повече от век в Белград действа сръбския имперски шовинизъм, който е водил и продължава да води сатанизационни кампании срещу България. А нейните зверства, които в пъти надминават дори втълпяваните и неверни такива за България, си стоят само в историческите извори, но напълно отсъстват в образователната, политическата, медийната и културната дискусия в Македония. 
В своя скорошна статия политическият анализатор Арсим Зеколи изненадващо припомня, че в македонското общество има богат набор на обиди и вулгарности най-вече към българите, но и към турци и гърци. Най-честото определение за нас е "татари, азиатски българи". В риториката им обаче липсват такъв род думи по адрес на сърбите. "Причината за това несъответствие ми се изясни от един малък графит в една от уличките на Любляна: "Ако искате да знаете кой властва над вас, опитайте се да разберете кой ви е забранил да го критикувате, Волтер". Кратко и ясно. 
Един македонски журналист пък наскоро заяви, че за 30 години съществуване на Македония като независима държава България е похарчила много пари за различни партии и неправителствени организации, които да действат там. Но въпреки това в Скопие и навред в тези земи никой не отивал сутрин на павилиона, за да си купи български вестник. Никой не гледал български сериали, никой не е фен на Левски или ЦСКА. От друга страна, 30 г. след разпадането на Югославия в Македония още се продават сръбски вестници, народът гледал сръбски и хърватски сериали, слушал сръбска, хърватска, черногорска и босненска музика. Били фенове на Цървена Звезда и Партизан и подкрепяли Новак Джокович. И това ние, българите, не сме можели да променим с никакви меморандуми или закони в ЕС. Е, важно е да се отбележи, че този журналист е Миленко Неделковски, който у нас наричаме "българофобът". Той се прочу с това, че опита да разруши паметната плоча на българските войници, загинали на Каймакчалан. Но... положението е наистина необяснимо.
Последният пример за този психологичен феномен на югозапад от нас е отпреди няколко дни. На 9-и ноември стана ясно, че Македония, Албания и Сърбия са подписали меморандум за сътрудничество за регулиране на отношенията между държавите в условията на коронакриза. Така Скопие, Тирана и Белград ще обменят опит и ще си сътрудничат в борбата с вируса, както и ще дадат възможност на граждани на трите страни да бъдат лекувани в болници в съседните 2 държави. Чудесно, а къде е България тук? Косово, ясно, не искате да разсърдите Сърбия. България е там, където сърбоманството я праща от десетилетия - в периферията. Стига се дотам, че г-н журналистът-разрушител "праща" сънародниците си с "пасошите" да се лекуват в България, не заслужавали да ги лекуват в Македония.
"Откритата омраза на Македония срещу българите е от чувство за малоценност. Тази омраза срещу една част от съседите им се е превърнала в манталитет и крепител на идентичността", посочва гореспоменатият Зеколи. Това е вярно - омразата крепи македонската идентичност, а единствено България заплашва да свали маската ѝ. Сърбия - напротив, радва македонците с комплименти към маскарада им и им става все по-симпатична, като един исторически криминал, който няма да се посвени да надене на народа край Вардар още една маска. Или да превърне сегашната в железна...