Геополитическото влияние в Югоизточна Европа

Регионът на Югоизточна Европа освен с множеството си предизвикателства пред сигурността предизвиква и голям интерес на различи геополитически играчи. Регионът си остава привлекателно място за интереси и поле за влияние на различни глобални и регонални фактори. Основната проява се изразява в търсенето и утвърждаването на сфери на влияние както по отношение на страните като цяло, така и чрез политически и обществени групи вътре в самите държави от региона.

Основните геополитечски и регонални фактори, имащи интереси в Югоизточна Европа, са Европейският съюз, САЩ, Русия, Китай и Турция.

Европейски съюз:

Европа се бои, че интеграцията на Запдните Блакани им ще доведе до засилена миграция към вътрешността на съюза, ще привнесе нестабилност и би могла да засили корупцията, но се страхува и за себе си, ако Западните Балкани не се интегрират скоро към Европейския съюз със сигурност ще се превърнат в инструмент за влияние на трети страни. От тази гледна точка, членството в НАТО естествено изпреварва евроинтеграцията

Обединението на европейския континент след падането на Берлинската стена даде сериозни надежди на страните от Югоизточна Европа.  С течение на времето обаче перспективите за обещаната интеграция останаха като добри пожелания под формата на различни декларации , а не като реални действия , което причини загубата на част от ентусиазма на кандидат- членовете на Съюза. Сред страните от Западните Балкани все повече се надига подозрението, че постоянното завишаване на изискванията се използва като удобно оправдание за отлагане на присъединяването. Притесненията нараснаха и след смяната на приоритетите на ЕС от интеграция към сигурност.

Френският натиск  за отлагане на датата за старт на преговорите с Албания и  Македония в началото на 2020 г. и формулиране на нов подход към региона на базата на четири принципа- постепенно асоцииране, стриктни условия, достижими ползи и обратимост, пък засили притесненията на неприетите страни, че в крайна сметка целият процес може да приключи с някаква форма на привилегировано членство. А страните от Западните Балкани ще се превърнат в една хлабава откъм права, но строго контролирана откъм ангажименти периферия на Съюза.

Отдалечаването от евроинтеграцията има силен обратен демотивиращ ефект преди всичко на ниво обществено мнение. Във всички страни от региона се наблюдава стабилна тенденция на намаляване, макар и бавно, на подкрепата за еврочленство  и най-вече на готовността да се осъществяват болезнени трансформации в името на едно негарантирано бъдеще.

С оглед на това определянето на Западните Балкани като приоритет на Българското председателство на Съвета на ЕС през 2018 г. изглеждаше логична и позитивна стъпка в интерес както на България, така и на региона. 

По време на председателството си България постига своите цели,  но те бяха крачка назад по отношение на т.нар. Солунски дневен ред от 2004 г., очертал перспективите и етапите на присъединяване на региона към ЕС . В Софийската декларация отсъстват две ключови понятия- разширяване и членство, както и евентуалните срокове за присъединяване, които фигурираха в стратегията на Европейската комисия от 2018 г. 

Факт е, че от страна на ЕС се предлагат различни програми и инициативи в подкрепа на страните от Западните Балкани. Такъв например е Икономическия и инвестиционен план за Западните Балкани, лансиран от ЕК през есента на 2020 г..  Той се концентрира върху неизползвания икономически потенциал на региона, както и върху неразработения спектър от вътрешнорегионални търговия и икономическо сътрудничество. Европейската комисия ще мобилизира до 9 млрд. евро финансиране за периода 2021-2027 г., за да подкрепи икономическото сближаване със Съюза, развитието на конкурентноспособността и приобщаващия растеж, свързаността, зеленият дневен ред и дигитализацията.

В тази връзка, в Плана са разработени и десет водещи инициативи, с помощта на които регионът да се приближи още повече към ЕС. Три от тях са насочени към транспорта и свързаността на региона с останалата част от Съюза. Друг сериозен елемент, който се превъплъщава от три инициативи е чистата енергия- основната насоченост тук е към увеличаване дела на използване на възобновяемите енергийни източници и постепенно спиране на работата на електроцентралите на въглища , както и към свързаността на страните с различните газопреносни системи и изграждането на интерконектори между тях. Водеща инициатива 5 е насочена е към опазващи природата източници на енергия и изпълнението на ангажиментите по Парижкото споразумение за изменение на климата  и Европейския зелен пакт.  Водеща инициатива 7 е в областта на околната среда и климата.

Предложен е и „Зелен дневен ред за Западните Балкани“, фокусиран върху 5 основни приоритета:

1. Борба с климатичните промени, намаляване на вредните емисии, енергия и мобилност; 2. Кръгова икономика с особен акцент върху отпадъците, рециклирането, ефективно използване на природните ресурси;

3. Биоразнообразие, запазване и възстановяване на природните дадености;

4. Борба със замърсяването на въздуха, почвата и водите; 

5.Устойчиви хранителни системи и селски райони.