Европейската гражданцка инициатива като параван за демокрацията.

Европейската гражданска инициатива (ЕГИ) е заложена от Лисабонския договор, като иновационен инструмент, който да насърчи директната демокрация на международно ниво в рамките на ЕС. Принципът на ЕГИ е да даде възможност на гражданите на страните-членки да имат индиректна законодателна инициатива. Начинът по който механизмът работи е изключително сложен и опитът показва, че има нужда от значителна реформа.

Правото на гражданска инициатива е посочено в член 11, параграф 4 от Договора за Европейския съюз. На нивото на вторично законодателство, процедурите и условията за гражданската инициатива са определени в регламент, приет от Европейския парламент и Съвета на 16 февруари 2011 г. (Регламент относно гражданската инициатива): Регламент (ЕС) № 211/2011 консолидирана версия от 28.07.2015 г.). Именно това е и регламентът, който според мен трябва да бъде променен фундаментално за да може Европейската гражданска инициатива да заработи. 

Основните пречки пред това ЕГИ да е полезен и работещ механизъм са свързани с административната тежест, с която организаторите трябва да се справят. За да е успешна една ЕГИ, е нужно първо да се събере граждански комитет съставен от членове от поне 7 страни-членки, който в рамките на 12 месеца да събере 1 милион подписа от граждани на поне една четвърт от държавите-членки на ЕС. Също така, съществува и минимум подписи за всяка една държава от която те биват събирани. Принципът му на определяне е следния - броя на евродепутатите от тази държава умножен по 750. След като комисията одобри регистрацията на дадена ЕГИ то вече може да започне процесът по събиране на подписи (както физически така и по електронен път).

Дори в съвременния глобализиран свят в който имаме достъп до контакт и информация с няколко клика, подобна задача е трудна. Изискването за минимален брой страни-членки е твърде голямо за да може един граждански комитет (който разчита на собствено финансиране) да се организира достатъчно бързо и ефективно. Този проблем е още по-изострен с оглед на предстоящото излизане на Великобритания от ЕС. Смятам, че това е добър повод тази точка да бъде преразгледана. Разбира се това трябва да се случи в синхрон с намаляването на административната тежест върху организаторите на ЕГИ.

За да покажа колко неефективна е ЕГИ в сегашния си облик ще се позова на статистиката. За първите три години от съществуването си общият брой на предложените инициативи е 51 като реалният брой ер 46 тъй като 5 са или оттеглени или отхвърлени а впоследствие вкарани отново за регистрация в ЕК. От тях само три са успели да бъдат успешни и да отговорят на всички изисквания („Водата и санитарно-хигиенните условия са човешко право! Водата е обществено благо, а не стока!“, „Стоп на вивисекцията“, „Един от нас“).  И трите са затворени през 2013 г. и до ден днешен въпреки, че са покрили изискванията, все още няма конкретни действия от страна на Комисията. В един от случаите („Стоп на вивисекцията“) дори има оплакване от организационния комитет до европейския омбудсман, който от своя страна е излязъл с решение по случай 1609/2016/JAS на 18ти април 2017.

Комисията не готова и изглежда не желае да предприеме конкретно законодателно действие, което е нейно задължение по смисъла на регламент 211/2011. Забележете, това е случаят, в който въпросните ЕГИ са достигнали изискваната подкрепа и всички останали изисквания. Изобщо дори няма да споменавам фактът, че повечето инициативи изобщо не стигат до успех къде поради оправданията на комисията че не са в компетенциите й, къде поради сложната организация свързана с харчене на средства и  излишна административна тежест за комитетът който събира подкрепа.

Тъй като вече споменах комисията, тук искам да засегна и нещо друго, което съвсем не е маловажно. При настоящият начин на опериране на Европейската гражданска инициатива, съществува явен конфликт на интереси. Според регламент 211/2011 (регламентът за ЕГИ) ЕК трябва да изпълнява ролята на служба за информация и подкрепа, която да помага на организаторите на ЕГИ. В същото време обаче, Комисията трябва да бъде и органът, който да определи дали определена ЕГИ е годна за регистрация, както и дали в крайна сметка е успешна след изтичането на срока за събиране на подкрепа. Конфликтът на интереси в случая е повече от виден.

Освен всички тези пречки искам да обърна внимание и на още няколко проблематични части от настоящото законодателство регулиращо механизма на ЕГИ. На първо място сроковете са абсолютно нереалистични. От момента на официална регистрация в ЕК, започва да тече времето за събиране на подписи. Често гражданските комитети не са готови в момента на одобрение от ЕК тъй като трябва да се съгласуват усилията в 7 различни държави-членки, в които често сроковете на одобрение за събиране на лични данни са различни. Да не говорим и за чисто географското и логистично изпитание да се събират подписи на шест различни места по едно и също време. На второ място искам да обърна внимание на едно интересно мое наблюдение. Според настоящото законодателство, хората подкрепящи определена EГИ трябва да бъдат на възрастта позволена за гласуване на Европейски избори а именно - 18 години. С оглед обаче на бавната административна процедура - година събиране на подписи и поне още толкова за проверка на подписите и последващите процедури като отговор от Комисията, смятам за разумно възрастта да бъде понижена на 16 години. Това ще означава, че при евентуалното приемане на законодателство по дадена ЕГИ, хората подкрепили я на 16 вече ще са пълнолетни и ще могат да се възползват от демократичният си избор. Това ще насърчи гражданската култура в страните-членки на ЕС и ще изпрати сигнал към младите, че искаме да ги включим в политическият живот.