Етноконфесионалните конфликти в Югоизточна Европа

Етноконфесионалните конфликти са неизменна част от характеристиката на регионалната сигурност на Югоизточна Европа. Дълбоката исторически, етническа и религиозна свързаност на населението в региона създава благоприятни предпоставки за разгарянето на различни конфронтации, водещи до дестабилизация.

Ето защо, за да се проследи трансформацията на средата за сигурност в Югоизточна Европа, е важно да бъдат проследени основните етноконфесионални конфликти.

 Въставането на босненските мюсюлмани срещу сръбската политическа доминация в Югославия се случва в повратен за цяла Източна Европа момент- разпадането на комунистическите режими.  

Босненското недоволство  обаче бе педшествано от рефендум, резултатите от който катализираха и насочиха босненските мюсюлмани в посока на директен сблъсък. На 3 март 1992 г. с официалното обявяване на независимостта на Босна избухват и спорадични сбъсъци.  За мнокго кратко време войната обхваща цялата територия на Босна.

От началото на конфликта мюсюлманите в Босна и католичските хървати подписват споразумение за приятелство и водене на единни действия срущу общия враг- Югославската народна армия.  Но скоро напрежението и между тях ескалира.  Състоянието, в което се намира територията на Босна и Херцеговина тогава може да се определи като война, в която вески е срещу всеки.

Тук конкретиката за веонните действия, превзетите и обсадени градове и други населени места не са предмет на разглеждане. Затова вниманието ще бъде насочено върху влиянието на конфликта върху средата за сигурност и последствията от това.

Конфликтът успява да мобилизира значителна част от мюсюлманското население на Балканите, с което се отваря пътя на външни сили с уклон към салафитския Ислям да поемат инициативата. Появяват се  муджахидини,  които организирано и под строй се притичат на помощ на босненските мюсюлмани.   Възползвайки се от трудната политическа обстановка и радикалните настроения на част от мюсюлманското население Алия Изетбегович  договори пристигането в Босна на чуждестранни муджахидини от Саудитска Арабия, Иран, Йемен, Тунис, Мароко, Египет, Турция, Судан и други ислямски държави , които освен че участваха във военните действия, взеха участие и като военни инструктори и като проповедници на радикален ислям, укрепващ идеите на придобилата тогава идея за т. нар. „Балкански халифат“  В резултат на това в състава на босненските въоръжени сили се създава отдряд на муджахидините, включващ наемници от Пакистан, Алжир, Египет и Саудитска Арабия. Според руския експерт Олег Валецкий отрядът на муджахидините е бил създаден по заръка на генерал Расим Делич с цел чуждестранните доброволци да обучават босненските войници.  Но оказва се, че отрядът на муджахидините не е единствената джихадисткта военизирана структура, която действа на територията на Босна по време на войната. Саудитският боец в Афганистан Абу Абдел Азиз, известен с прозвището Барбароса и египетският шейх Анвар Шабан, използвайки афганистанския модел за организиране на джихадистки групи създават лагер за обучение на бойци до град Зеница в Босна като за прикритие учредяват благотворителна организация със седалище в Харватия. За набиране както на средства, така и на хора Абу Азиз пътува до Турция, Йордания, Кувейт, Бахрейн, Саудитска Арабия и Пакистан. В крайна сметка в отряда му се включват стотици араби от различни държави с една едничка цел- да помогнат на брятата мюсюлмани в Босна. Така се стига до ситуацията отрядът на муджахидините и отрядът на Абу Азиз да действат на една и съща територия с една и съща цел, но разделени. Въпреки всичко арабската общност беше обединена в тяхната подкрепа и те получаваха солидна финансова помощ от държави като Саудитска Арабия, а голяма част от местното мюсюлманско население се отдаде на етусиазма и не се противопостави на джихадистите.

Войната успява да дестабилизира средата за сигурност в Югоизточна Европа. Много от съседните на Югославия държави следят със огромна загриженост, но и с готовност за евентуално действие, събитията на разразилия се конфликт.  Налага се дори намесата на ООН.  Един от основните резултати след края на конфликта, пораждащ допълнителни проблеми е, че формираните след създаването на Босна политически партии са основани главно на етнически принцип , което създава възможност за допълнително нагнетяване на напрежението и се явява реална предпоставака както за въшно влияние в самата Босна, така и за ново етническо напрежение.

В крайна сметка след подписването на т. нар. Дейтънско споразумение  резултатът е постигнат и Босна и Херцеговина се обособява като независима от Югославия държава със сложна федерална система, която с големи условности може да бъде оприличена на държава. В бившата югославска република днес има едно федерално правителство, две регионални и сложна система от централен и регионални парламенти. Съществуват министерства, които имат различна степен на правомощия, което им дават възможност да блокират решенията си, ако не отговорят на трите етнически общности.