Етноконфесионалните конфликти в Югоизточна Европа

Етноконфесионалните конфликти са неизменна част от характеристиката на регионалната сигурност на Югоизточна Европа. Дълбоката исторически, етническа и религиозна свързаност на населението в региона създава благоприятни предпоставки за разгарянето на различни конфронтации, водещи до дестабилизация.

Ето защо, за да се проследи трансформацията на средата за сигурност в Югоизточна Европа, е важно да бъдат проследени основните етноконфесионални конфликти.

В стремежа се да се откъснат от сръбската политическа доминация още в каря на миналия век косовските мюсюлмани предприемат редица действия в посока подготовка на почвата за обявяване на независима република Косово.  Но виждайки, че процесът по обособяване на Косово като независим държавен субект не върви с първоначално замислените темпове и в допълнение с неспирните опити на сръбската държава да принуди множество косовски албанци да напуснат своите домове , за да може Сърбия да установи пълноценен контрол над областта, косовските албанци виждат решаването на този проблем единствено чрез въоръжен конфликт.

За целта се създава т. нар. „Армия за освобождение на Косово “, която започва мащабни военни действия срещу сръбските сили и до средата на годината поставя под свой контрол около половината от територията на Косово. Организацията се създава в отговор на действията на Белгард, които принуждават множество косовски албанци да напуснат своите домове, за да може Сърбия да установи пълноценен контрол над Косово.  Първоначално „Армията за освобождение на Косово“ организира изолирани нападения срещу сръбската полиция и други терористични актове, но след настъпилия политически хаос в Албания през 1997 година дейността на организацията значително се разширява.  В своите действия АОК не пропуска шанса да изтъкне не само етническите, но и религиозните различия между албанците и сърбите, акцентирайки върху “албанския монопол“ и мюсюлманското духовното развитие на някои земи в Сърбия. Това превръща „Армията за освобождение на Косово“ в може би най- голямото действащо, към онзи момент, ислямистко движение, въпреки не религиозната причина за неговото създаване.

През май 1999 г. изданието “The Washington Times“ съобщава че: „някои от членовете на “Армията за освобождение на Косово“, която е получила средства за водене на военни действия от продажбата на хероин, премина обучение в терористичните лагери на Осама бин Ладен“

 През лятото сръбската армия започва широка контраофанзива, съпроводена с масови насилия, които ото своя страна водят до бежански вълни към съседните на Косово Албания и Македония. Това предизвиква международна намеса в конфликта. През октомври 1998 г. е подписано споразумение за прекратяване на огъня, но бързо бива пренебрегнато след като 3 месеца по- късно сръбските власти организират поредица от отделни насилствени действия, целящи изслеването на мюсюлманите от Косово. Прави се опит за постигане на мир, посредством преговори през месец февруари 1999 г., но без успех. Това провокира Северноатлантическия алианс да се намеси.  НАТО нанася тежи поражения на сръбска територия  и принуждава сръбските сили да се изтеглят от Косово.

Резултатите от този конфликт силно рефлектират върху средата за сигурност в Югоизточна Европа. Години по- късно статутът на самопровъзгласилата се за независима косовска република раздели Балканите. Сърбия категорично отказа да признае новосформираната държава, обявявайки декларацията за независимост на Косово за недействителна и позовавайки се на своята Конституция, в чийто преамбюл Косово е представено като “съставна част“ от територията на Сърбия.  Русия от своя страна също не признава независимостта на Косово и благодариние на възможността си да налага вето косовската репулка остана извън ООН.

 Косово се превърна в инструмент за задълбочаване на албано-сръбския конфикт в региона. А нестъбилните политически, икономически и социални процеси провокираха множество косовски мюсюлмани да се обърнат към крайните форми на Исляма. Така Косово се стана  основен донор на бойци (над 300) на т. нар. „Ислямска държава в Ирак и Леванта“