Геополитическото влияние в Югоизточна Европа

Регионът на Югоизточна Европа освен с множеството си предизвикателства пред сигурността предизвиква и голям интерес на различи геополитически играчи. Регионът си остава привлекателно място за интереси и поле за влияние на различни глобални и регонални фактори. Основната проява се изразява в търсенето и утвърждаването на сфери на влияние както по отношение на страните като цяло, така и чрез политически и обществени групи вътре в самите държави от региона.

Основните геополитечски и регонални фактори, имащи интереси в Югоизточна Европа, са Европейският съюз, САЩ, Русия, Китай и Турция. 

В първа част разгледахме Европейският съюз, следва да разгледаме САЩ.

Съединените американски щати

Отношението на САЩ към региона винаги е било в рамките на геополитическия контекст и двустранните отношения с отделните страни. В подхода на САЩ към Балканите след края на Студената война се наблюдават три ясно очертани периода. Поради сложността на процесите обаче в определени моменти те се застъпват във времето и допълват като цели и съдържание.

Първият е участието, включително и военно , в процесите на дезинтеграция в бивша Югославия. Той има два пика: през първата половина на деветдесетте години на миналия век покрай войната в Босна и Херцеговина и в началото на новото столетие – при кризата с Косово. И в двата случая американската политика има държавно-образуващи резултати: при Босна и Херцеговина – чрез уреждането на структурата и функционирането на новата държава и фиксиране правата на отделните ентитета общностни единици в т.н. Дейтънското споразумение ; при Косово – чрез подпомагане отделянето от Сърбия и съдействие за международното признание на държавата.

Вторият етап е свързан с приобщаване на страните от региона към системата за сигурност и дейността по интегрирането им в НАТО. Той обхваща началото на века и включва последователното приемане на България Румъния, Словения, Албания, Хърватия, Черна гора и Република Северна Македония (включително чрез натиск за решаване спора за името с Гърция и съдействие за подписване на договора за добросъседство с България) в Алианса.

Приоритетът в третия етап е възпирането на Русия и ограничаване на нейното влияние на Балканите с два акцента – енергетика и сигурност.

В сферата на сигурността в двустранен план САЩ изградиха своята най-голяма база на територията на Европа в Косово („Бондстийл“) , инсталираха противоракетна система в Румъния (базата в Девеселу) , договориха съвместни военни обекти с България . Като междувременно сключиха и договори за доставка на въоръжение и военна техника с повечето балкански държави.

Логично след Съединените щати е редно да бъде разгледана и Русия:

Русия винаги е била сериозен геополитически фактор в региона, но никога не е била алтернатива за региона – поне през последните десетилетия. Всички страни ясно са декларирали своите про-европейски интеграционни амбиции, а мнозинството от тях  и своята про-атлантическа насоченост .Но същевременно Русия в желанието си да гарантира сериозно политическо влияние всячески се опитва да предлага алтернативна геополитечска ориентация, която на моменти я прави по-привлекателна. Русия не притежава и икономическия потенциал (извън ресурса на енергийните доставки), който да й гарантира сериозно влияние, но за сметка на това опитите й са във военна посока.  В този смисъл в региона на Балканите може да се говори за не малко руско влияние.

       Югоизточна Европа достатъчно точно отразява общите нагласи и позиции в Европа. Има две ясно различими групи страни, които условно могат да се определят като „анти-руски” и „проевропейски” по своята ориентация -„без и срещу Русия” или „заедно с Русия” . В първата група влизат основно страните, съседки на Русия – Прибалтика, Полша, Швеция. От Балканите към тази група следва да се включат Албания, Косово, Румъния (заради Молдова), а напоследък – и Черна гора (в резултат на определени компенсаторни действия след годините  на близост с Москва, а и като допълнителен елемент от конфликта със Сърбия).

     Във втората са главно страните от Централна (Чехия, Словакия, Унгария, Австрия) и Южна Европа (Италия, Гърция, Кипър). Освен това - и двете водещи по отношение урегулирането на украинския конфликт европейски страни – Франция и Германия. Тук са и останалите балкански страни. По-особени са отношенията на Русия с Турция (засилено ситуационно партньорство заради Близкия изток) и Сърбия (като основен партньор и проводник на руско влияние в региона).

        Всичко това свидетелства, че Русия е способна да разцепи Балканите. Нещо повече, засилената руска активност има потенциала да създаде нови конфликти.