Гражданското образование е новият ключов въпрос в Европа

На 16 октомври 2020 г., в парижкото предградие Конфланс-Синт-Онорин, френският учител Самуел Пати бива обезглавен от ислямиста Абдула Анзоров, защото показва на класа си всеизвестните карикатури на пророка Мохамед, публикувани от Шарли Ебдо. Пати преподава история, география и гражданско образование, и се опитва да демонстрира на учениците си принципите на свободата на словото. За своите действия заплаща най-високата цена.

Важно е да си припомняме учители като Самуел Пати. Не само заради трагичното му убийство, но и заради причината за такова насилие. В реакцията си към този случай председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен се изказа по следният начин: „без учители няма граждани, а без граждани няма демокрация“. В това несъмнено интелигентно послание тя засяга много важна тема, а именно огромната отговорност за нас като общество да формираме следващите поколения деца и младежи в продуктивни и отговорни граждани. При все универсалният характер на думите на фон дер Лайен, в това твърдение можем да разкрием дълбокото разделение, което разтърсва Европейския съюз.

В сърцето на въпроса е залегнало гражданското образование. През последните няколко години се разкрива фундаменталната разлика в това как прогресивното ляво и консервативното дясно изграждат концепцията за този предмет. Отговорите на въпроси като това какво е определението за гражданско образование, какви са начините за преподаване и каква е ролята, което то трябва да играе в обществото представляват литмусен тест за политическите идеологии, които днес доминират публичното пространство. Кой води дебата днес до голяма степен ще определи устройството на Европейския съюз и бъдещето на континента.

За да можем да отговорим на въпроса „Как гражданското образование играе толкова важна роля за бъдещето на нашето общество?“ първо трябва да разграничим силно противопоставените разбирания за този предмет в Европа. Подходът на прогресивната левица е инструментален, третирайки понятието за гражданско образование възможно най-широко. Този прийом има за цел на практика да го обезсмисли - щом едно понятие няма ясно разграничение какво е и какво не е, във всеки един момент то може да бъде разтегнато и преработено за да служи по-добре на настоящите политически нужди. Според лявата интерпретация, гражданското образование, което обществото си дава, е образ на света, който се стреми да създаде. То представлява идеалът, към който се стремим, а не отражение на реалността, в която живеем. Това на практика представлява карт бланш за втълпяване на всяка настояща политическа идеология или приоритетен проблем, която управляващите сметнат за достатъчно важна.

Мотивацията за тази широка интерпретация на термина идва от убедената позиция, че да се работи по тези теми е добродетел, и следователно оправдава средствата за постигане на крайната утопична цел. Практическият ефект от тази нагласа откриваме в многобройните инициативи, проучвания и научни трудове в ЕС, които популяризират широката интерпретация на гражданското образование и настояват за нейното прилагане на национално и европейско равнище. Крайната цел е произвеждането на универсален набор от „европейски ценности“, които да създадат европейски граждани, привързани към ЕС и без връзка с националните държави. Те, от своя страна, ще доведат до край процеса на федерализация на Европейския съюз.

Основна роля в този процес играе учителя, като главен агент на европейската идеология. Учителят е този, който има задължението да обучи нашите деца в правилният начин на мислене. Той действа на базата на насоки, изработени на високо експертно равнище, следващи политически инструкции. В този смисъл, учителят е главният агент, разпространяващ идеологията на новият европейски гражданин.

В контраст с лявата интерпретация на гражданското образование, консервативното разбиране е свързано с държавата като източника на правовия ред. То разглежда традиционните взаимоотношения между държавата и гражданина и обяснява как един човек може да интерпретира своята роля в обществото. Тук става въпрос за тясно свързаните права и задължения, привилегиите и отговорностите, с които разполага всеки човек, без те да бъдат обвързани с идеологически багаж или краткотрайни политически цели. Гласуване, законодателство, плащане на данъци - това са практическите детайли, които гражданското образование покрива.

Защо се поставя границата там, а не се засягат дълбоко морала и ценностите? Отговорът е свързан с ролята на семейството и учителя. В очите на лявото, учителят трябва изцяло да замени семейството в предаването на информация на детето. За сметка на това, традиционното разбиране за общественото устройство предоставя ясно разделение на ролите. Семейството е главният източник на морал, предимно чрез даването на пример. Как да бъдеш добър гражданин трябва да научиш като наблюдаваш родителите си. Учителите играят важна допълваща роля като източници на академични знания. Тези допълващи се роли позволяват много по-органичното възприемане на информация и избягват възможността един централен орган на властта да придобие пълно влияние над мисълта на младежта.

В заключение,  в момента тече процесът по реструктуриране на принципите на гражданското образование на европейски равнище. Веднъж приключил, ще даде тласък на същите процеси в държавите-членки на ЕС.  За да бъде контролиран и спрян трябва да осъзнаем добре каква е традиционната консервативна позиция за гражданина и държавата и да я предадем възможно най-ясно на нашите деца.