Западните Балкани и влиянието на инициативата „Отворени Балкани“

На 29-ти юли Еди Рама, Зоран Заев и Александър Вучич представиха инициативата „Отворени Балкани, която си поставя за цел премахването на границите между трите държави  и изграждане на единен пазар и достигане на стандартите на „Вишеградската група”.

Можем да наречем този проект реставрация на Югославия, защото на практика разширява сръбското влияние в три от шестте държави от Западните Балкани. Въпреки, че създаването и развитието на проекта са в разрез с политиката на европейската интеграция и противоречи на Берлинския процес, лидерите на трите държави продължават своята работа в посока създаването на единно икономическо пространство.

В случая на инициативата „Отворени Балкани“ служи и като инструмент за изнудване спрямо Европейския съюз. Вероятно множеството срещи и оповестените намерения имат за цел да принудят Съюза да прибърза с решенията относно бъдещите преговори с Албания и Северна Македония, а Сърбия да напредне в преговорния процес.

В тази ситуация България изглежда някак незаинтересована от случващото се на запад от Калотина. Нещо повече, Сърбия, Северна Македония и Албания разгръщат политика, която е в ясно противоречие с политиките относно европейската интеграция прилагани от Съюза, което може да бъде използвано като допълнителен „европейски“ довод срещу започването на преговорите от страна на Скопие и Тирана.

Както отбелязах, само три от шестте държави от Западните Балкани са се присъединили към инициативата „Отворени Балкани“. На първо време бих разгледал позицията на Косово. Често пъти очакванията спрямо тази държава са, като към сателит на Албания. Все по-често обаче имаме сериозни разминавания между позициите на Прищина и Тирана, а в случая това разминаване води до множество въпросителни. Основния от които е, ще станем ли свидетели на „Велика Албания“ или се очертава да имаме две албански държави, всяка със свой дневен ред? Със сигурност косовския политически елит, съсредоточен в момента около Албин Курти не възнамерява да прави компромис, а още по-малко да търси сближаване с Белград под каквато и да било форма.

Другата държава, която предпочита да не влиза в сръбската сфера на влияние през инициативата „Отворени Балкани“ е Черна гора. Подгорица обяви, че ще се съсредоточи върху „Общия регионален пазар“ - инициатива в рамките на Берлинския процес, която според управляващите е по-благоприятна за страната, отколкото „Отворени Балкани“, тъй като освен четирите свободи на движение, той засяга цифровата инфраструктура, иновациите и инвестиционната политика съобразно стандартите на ЕС. Това действие само доказва, че въпреки пречките и политическата нестабилност съществува политическа воля за продължаване на процеса по интеграция и следване на заложените критерии.

През есента на 2020 в Охрид се състоя среща на държавите от "Мини Шенген", на която присъстваха представители на Босна и Херцеговина, които също отказаха да се присъединят към алианса. Тогавашния черногорски министър на икономиката Драгица Секулич заяви, че в резултат от съществуващите двустранни споразумения, между западнобалканските страни вече е налице достатъчно свободно движение на стоки и услуги. Освен това те са част от Централноевропейското споразумение за свободна търговия (CЕFTA), което също гарантира високо равнище на свободни икономически комуникации между тях.

Всичко, което седи зад инициативата „Отворени Балкани“ е опит за реставрация на Югославия и засилване на сръбското икономическо и политическо влияние в държавите от Западните Балкани. Предвид недалечното минало и крехката стабилност в региона, ЕС трябва да втвърди тона към Белград, Скопие и Тирана. Несъмнено зад проектирания икономически съюз седи Москва, която има традиционно добри отношения със правителството на Сърбия.

От своя страна България, трябва да използва случая, за да подкрепи своята позиция относно започването на преговори от страна Северна Македония. Участието на Скопие в инициативата „Отворени Балкани“ е в противоречие с поетите ангажименти към ЕС, по същия начин правителството на Северна Македония не само не прави постъпки към сближаване с България и следване на договора за добросъседство, а напротив разчита на натиск от страна на Запада.

„Мини-Шенген“ или „Отворени Балкани“ е инициатива, която внася разделение в Западните Балкани, затова Оливер Вархеи и Жозеф Борел трябва ясно и категорично да обявят, че една евентуална реализация на проекта поставя под въпрос сътрудничеството между ЕС и трите държави „основателки“.